Проф. Слатински: Няма нужда от фалшив оптимизъм - почти оставихме Украйна сама. А тази Война е на живот и смърт!

Проф. Николай Слатински, Fаcebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

ЗА ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ ТРЯБВА ДА СПРЕ ВОЙНАТА, УКРАЙНА ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАЕ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА Я ПРОДЪЛЖИ

Лично обяснение:

Булат Окуджава пее: Возьмемся за руки друзья, чтоб не пропасть по одиночке!

Това важи за Запада. Срещу него, срещу нас се води Война. И тази Война е на живот и смърт! Война Или-Или.

Ние трябва да се хванем всички за ръце, или ще пропаднем един по един.

И до един!

А ние практически и почти оставихме Украйна (все повече я оставяме) сама в тази Война! Война, която не е само и не е главно за Харкив и Одеса, тя е да ни има ли, или да ни няма!

Това и такава е главната болка на този текст.

Мнозина “скочиха” срещу него. Те не искат или се страхуват да видят действителността. Предпочитат да виждат не това, което се случва, а онова, което искат да се случи.

Ето го отново този мой болезнен и болезнено важен текст, написан с горест за Украйна и с горчивина за кокошата слепота на Запада….

===============

Украйна изпитва изключително сериозни и смазващи, нечовешки и зловещи трудности – особено през последната половин година.

Ние тук мислим и преживяваме за Украйна,

надяваме се тя да удържи,

тревожим се за спадащата подкрепа от Запада,

възмущаваме се от все по-засилващия се натиск върху президента Зеленски – от страна не само от Русия и онези, които поддържат този православен халифат-агресор; не само от огромното неутрално и безразлично мнозинство по света, в това число в Европа; но и от Запада: За приемане на сделка "Територии срещу Мир".

Сделка, която за мен ще бъде нещо като далавера за всички, с изключение на Украйна, по формулата "Много територии и завинаги срещу Малко мир и закратко".

В същото време трябва да признаем с обливащо се в кръв сърце и с разтерзана душа, че издръжливостта на украинското общество е в критичната си точка, след която дори рухването от отчаяние и умора не е изключено.

Трябва да го признаем, за да нямаме особени илюзии и силно изкривени представи за реалността.

Болезнено е да се пише това, но не бива да си заравяме главите в пясъка и да живеем с нямащ много общо с действителното положение на нещата оптимизъм.

Щетите – физически, психически, финансови, материални; загубите в човешки животи, в различна степен наранявания и осакатявания, в разпокъсани семейства, в пълна липса на представа как ще се живее по-нятатък (и за тези във, и за онези извън Украйна) – всички тези щети стават кошмарни и непосилни, колосални и неиздържими.

В населените места, които не са под окупация, масовите мероприятия постепенно биват отменени (например детските и юношеските спортни състезания), улиците опустяват, възцарява се тревожна тишина, защото навсякъде идват представители на властта и военните окръжия, които се стараят да пратят да воюват колкото се може повече все още останали в страната мъже.

Също така в неокупираните части на Украйна нарастват настроенията за прекратяване на Войната поради пороя от "похоронки" (известия за смърт на фронта); заради все по-често срещащите се из улиците и в транспорта инвалиди от Войната; поради все по-тежките бомбардировки от Русия и заради настъпването в скоро време на зимните студове.

Съсед на мой приятел в Харкив тия дни му е казал:

- Ще ни докарат да се молим за Тръмп и Орбан, защото те искат да спрат Войната! Не можем повече да се бием до последния украинец, защото дори да победим Русия, ще живеем в напусната масово от хората държава с най-висок процент в света на пенсионери и жени...

Моя украинска позната от студентските години (не е от близките ми приятели, но все пак) ми пише:

- Има ежедневен срив в подкрепата за продължаване на войната. Едно е, когато някой се бие там по своя воля, а друго, когато баща ти, брат ти, мъжът ти, детето ти са изпратени против волята им там.

Съпругата на мой приятел ми прати смс:

- Русия затрупа Украйна с трупове неизчерпаемо пушечно месо. Украйна не може да се равнява с Русия по броя на войниците, уви. Ние нямаме пълчища оскотели, алкохолизирали се, затъпяли и с промито съзнание маргинали и бомжове [клошари], които отиват на заколение за пари. Ако в Русия срещу огромно заплащане за тях жените водят безполезните си и въргалящи се под масата мъже във военкоматите да ги вземат да воюват, в Украйна нашите дъщери не продават съпрузите си на килограм живо месо. Който психически и физически бе готов да се бие – той вече отиде да се бие или бе убит, или остана без крак, без ръка, без очи или без черва.

Наистина Украйна се намира в критичната точка на издръжливостта.

Заедно с умората и изчерпването на всички налични и възможни сили, страшно депресиращо и отчайващо е спадането на подкрепата на Запада.

Доскоро Украйна смяташе, че Западът няма да допусне Украйна да загуби Войната.

Сега вече все по-голяма част от украинците смятат, че Западът няма да допусне Украйна да продължи войната.

И просто я чака тя сама да стигне до тази мисъл – че Войната трябва да бъде спряна.

А за да стигне Украйна до тази мисъл, тя трябва да се окаже в състояние да не може да продължи Войната.

Точно това ми писа мой приятел, мой брат от близо 50 години в Харкив:

- На Запад просто изчакват ние да не можем да продължим да воюваме, за да проумеем, че не трябва да продължаваме да воюваме. Засега ние все по-малко можем да воюваме и неизбежно без нужната подкрепа от Запада ще бъдем принудени да се съгласим, че трябва да спрем да воюваме. И тогава Украйна ще остане с максимум една втора от своята територия и с най-много една трета от своето население.