Протестът като демократична практика и глас за промяна

Решението на съда предизвика емоционални реакции. "Никой здравомислещ човек не може да очаква, че съдът ще работи в спокойна атмосфера при тази силно поляризирана ситуация. По въпроса за мерките за неотклонение, по това дали те са правилни или неправилни, дали съдът е независим, се води партизанска война от десетилетия. Не е вярно, че няма етика и естетика при извършване на арестите. Има. Не можем да изключим, че има принуда, но тя не трябва да бъде излишна и не трябва да унижава човешкото достойнство". Това заяви в предаването съдия Мирослава Тодорова в предаването "Денят" на Веселин Дремджиев.

Ето в тази част нещата провокираха гражданска реакция.  

Хората имат право да протестират мирно, а властите имат задължението да уважават, улесняват и защитават това право. Това означава, че те не трябва да се намесват в протестите, освен ако няма легитимна заплаха за безопасността и правата на други хора.

Протестът е демократична практика сама по себе си.

В някои отношения това е като да гласуваш. Това е начин да се изрази мнение, да се изправим зад определена гледна точка.

Трябва да приемаме протеста като редовна форма на демократично участие, а не като отклонение от демократичния живот. „Протестът, - казва американският проф. Стивън Джоунс, е начин за информиране за притесненията на избирателите. Протестът е образователен процес, който се бори с пасивността“.

Протестът като съществена част от демокрацията е по същество критичен политически инструмент. Така че, ако се водят политически битки между различни партии, протестът е начин да се извадят хората от тяхната пасивност.

Точно това се случва тези дни. Улиците се превръщат в публична арена. Протестиращите устройват т.нар. „обществен форум“. И хората трябва да бъдат чути.

Особено важно е да осъзнаем, че протестът помага да се намали чувството за безпомощност у гражданите.

Да бъдеш заобиколен от хора със споделени убеждения създава жизнено важно чувство за общност. Хората се чувстват по-малко изолирани и увеличават гражданската си култура.  

За разлика от изборите, когато гласовете могат да бъдат преброени и резултатите, обявени бързо, протестите имат дълъг и несигурен времеви хоризонт. При тях нищо не се случва сега и веднага. Но те проправят път към диалог, към изговаряне на наболели проблеми и активират процеси за тяхното разрешаване.

От години доверието в МВР, прокуратурата и съда е ниско.

Когато хората изразяват недоволство от това, не значи, че отхвърлят тези институции. Не, те искат правораздавателната и правоохранителната дейност да функционират според закона и еднакво за всички. Протестите не искат разграждане на институциите и държавата, а тяхното реформиране и ясно спазване на правилата на правовата държава. Защото демокрация и правова държава са взаимосвързани.

Това, че отново хората са по улици и площади означава, че нещо в машината на правосъдието, но също и в политиката, скърца застрашително. Президентът Румен Радев опита веднага да се впише в недоволството на протестиращите, но пропуска нещо много важно: не предлага алтернатива. Острите му думи срещу корупцията нямат никаква тежест, защото заробващият договор с турската газова фирма БОТАШ го компрометира ужасно.

Не е достатъчно също партиите от статуквото да декларират, че се борят с корупцията – трябват резултати. И да не се създава впечатление, че се действа избирателно.

Арестът на Бойко Борисов бе грешка, защото не е това начинът за действие срещу опозиционен лидер, какъвто бе той тогава. Казва го и ген. Атанас Атанасов от ДСБ, а той изпита на гърба си подобни „упражнения“ преди години.

Живеем във време на заплаха от интернационализирането на кремълския авторитаризъм,

който освен мрачен модел на управление е и пряка заплаха за мира не само в Европа. Пипалата му проникват в България отдавна и досега няма явен отпор – политически и институционален. Дори обратно – три парламентарно представени партии открито подкрепят путиновия модел. В Чехия тези дни е гласувана законова поправка, която криминализира комунистическата пропаганда и такава, която подбужда към война и ограничаване на гражданските права. Чешкият президент Петер Павел е подписал въпросната поправка. Дали българският му колега би сторил същото?

Не намесвам руската тема в сегашните протести у нас, но всеки здраво мислещ човек, знае, че понятието „руски мир“ носи в себе си и огромна корупция, тоталитаризъм и репресивни методи за разправа с демокрацията.

Борисов и Пеевски, но и всички останали партийни лидери, са длъжни да се вслушат в гласовете от протестите. Това е тяхно задължение. Магистратите също. Защото демократичните протести не са заплаха за държавата, но са сигнал. Те са опит за диалог между правителството и гражданите. Опит за изграждане на път към правовата държава, по който уж вървим повече от трийсет години и все стигаме до под кривата круша.

Огнян Стефанов