Проучване: В България живеем с над 5 г. повече от средното в ЕС

Въпреки че от 1990 г. насам европейците живеят по-дълго, комбинация от здравни проблеми – като по-високо кръвно налягане и холестерол, употреба на тютюн и алкохол, както и пандемията от COVID-19 – е заличила постигнатия в продължение на десетилетия напредък в почти всички страни от ЕС, съобщи БГНЕС, позовавайки се на Euractiv.

„Установихме, че смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания са основният фактор за намаляване на очакваната продължителност на живота между 2011 и 2019 г.“, заяви д-р Никълъс Стийл, водещ автор на проучването.  

Най-големият спад в продължителността на живота е отчетен в Гърция, Италия, Португалия, Франция, Австрия, Нидерландия, Испания, Германия, Люксембург и Финландия.

Не всички надежди обаче са изгубени. Проучването показа, че страните с по-добри дългосрочни инвестиции в подобряване на храненето например се наблюдава по-голяма продължителност на живота. 

Изследователите допълват, че все още не сме достигнали тавана на биологичното дълголетие или продължителността на човешкия живот.  

„Държави като Норвегия, Исландия, Швеция, Дания и Белгия запазиха по-добра продължителност на живота след 2011 г. и намалиха вредите от основните рискове за сърдечни заболявания, за което спомогнаха правителствените политики“, каза д-р Стийл.

В същите страни не се наблюдава намаляване на продължителността на живота между 2019 и 2021 г., въпреки пандемията от COVID-19.

Вижте къде всяко пето момиче, родено през 2030 г., ще доживее до 100 г.

Някои от основните фактори за продължителността на живота се дължат на индивидуалното поведение, като например лошото хранене и тютюнопушенето, но също така и на това, доколко ефикасни са националните системи за медицинско обслужване, както и на социални фактори, като например повишената бедност и неравенството. 

„Големите съкращения на финансирането на здравеопазването, социалните грижи и социалното осигуряване от 2010 г. насам, особено в районите със социално-икономически лишения, повлияха на социалните детерминанти на здравето и следователно допринесоха за забавянето на подобряването на смъртността“, се обяснява в проучването.  

Понастоящем нарастващите разходи за храна в цяла Европа правят здравословната храна недостъпна за милиони хора. Това засяга най-силно семействата с ниски доходи.

Освен това има значителни разлики между отделните държави. Според доклада на ОИСР „Здравето накратко“ за 2024 г. разликата между най-високата и най-ниската продължителност на живота в Европа е 8 години.  

Испания, Италия и Малта отбелязват продължителност на живота с повече от 2 години над средната за ЕС, докато Латвия и България са с повече от 5 години и половина под нея.   

В работната програма на Комисията за 2025 г. ЕС противоречиво се отказа от действия за справяне с водещите си здравни проблеми, като например Европейския план за борба с рака и около сърдечносъдовите заболявания.