От Путин с любов: Как Русия забавя войната, докато Западът си пие кафето

Истината – без сериозно оръжейно подпомагане или задушаващи санкции, Тръмп няма как да съобщи нещо, което да свърши работа и да сложи бърз край на руското нашествие в полза на Киев. Но Украйна няма избор, трябва да играе по правилата на най-големия си покровител, балансирайки между нежеланието да го отблъсне и нуждата да го накара да не се оттегли изцяло.

Както изтъква Kyiv Independent – „въпреки изтощението, украинците не се предават и продължават да устояват под тежкия натиск на Русия“ – а това не е просто фраза, а сурова реалност, която всеки ден потвърждават войниците на фронта.

В същото време Кремъл вече не се крие и обяви открито, че няма намерение да спира войната – напротив, Путин и неговите емисари искат да натиснат до край и да завземат „всичко“, както той сам каза: „Където стъпи кракът на руския войник – там е руска земя“. С това Русия ясно заяви, че няма да отстъпи дори окупираните области, включително четирите региона, незаконно анексирани през 2022 г.

На фона на тази ескалация европейските лидери изглеждат като на забавено кино – плановете за засилване на отбраната на Стария континент се точат мудно, докато според високопоставен служител на НАТО – „недостатъчните доставки са главният проблем, а европейската отбранителна индустрия не е подготвена за задачата да защити континента“.

Нещо повече – според върховния дипломат на ЕС Кая Калас, Европа все още се държи с „умиротворяващо“ мислене от времето на мир. „Трябва да обясниш на хората защо инвестират в отбрана, когато е мирно, а когато осъзнаеш нуждата, вече е късно.“

И докато Западът обсъжда и преговаря, Русия продължава да праща войници на фронта, въпреки стотиците хиляди загуби – и успява да изстисква все повече територии, макар и с голяма цена.

В Украйна, междувременно, фабрики и малки работилници усилено произвеждат дронове и електронни устройства – с ресурсите, с които разполагат. „Производството на дронове и електронна война е по-високо от всякога“, казва Катерина Михалко от Tech Force UA. Проблемът остава недостигът на взривни вещества – без тях артилерията губи мощ.

Войната се води не само на фронта, но и с дронове. Украйна успя да изкара от игра руския Черноморски флот почти напълно, използвайки евтини, но ефективни бойни лодки и дронове. Операция „Паяжина“ нанесе тежки удари по стратегическите бомбардировачи на Москва, нанасяйки щети за милиарди долари.

Но дори и с тези успехи, без по-сериозна подкрепа от Запада, особено в областта на ракетните системи, Украйна рискува да се окаже изолирана в своята борба.

Европа отговаря с мерки – увеличава разходите за отбрана, а Полша и балтийските страни бият барабана за спешни действия. Но плановете, които залагат на руски мир и прекратяване на огъня, изглеждат като мечти, когато Путин публично заявява: „Цяла Украйна е наша“.

Както казва британският генерал сър Ричард Барънс – „Русия залага на бавно, но сигурно изтощение на Украйна и намаляване на западната помощ, което да й донесе по-добри условия в евентуални преговори.“

Донякъде отчаяната надежда остава в евентуално изпращане на европейски войски на украинска територия – нещо, което официално е „извън обсега на възможностите“, както подчертава Барънс.

А докато политиците спорят, животът в окупираните територии продължава – руските власти затягат примката, налагат руски паспорти и пропаганда, но украинските съпротивителни движения не спират да работят. Както казва представител на движението „Атеш“ пред Kyiv Independent – „Оттеглянето на помощта от САЩ няма да повлияе на нашата съпротива. Ще продължим, въпреки международната ситуация.“

На фронта войниците се държат – изморени, но решени. „Не искам да живея по имперските правила на Путин – като в затвор“, казва един от тях.

В същото време над 80% от украинците са готови да продължат борбата, дори и без помощ от Запада – показват последни проучвания. „Последствията от капитулация биха били много по-ужасни от военните поражения“, казва ветеран.

Дори при цялата несигурност, подкрепата за президента Зеленски остава стабилна – „хората го подкрепят, защото виждат колко голям натиск търпи“, посочва един от активистите.

А край всичко това, бижутерката Вира Шицова напомня: „В началото на пълномащабното нашествие едва излизахме от мазето. Но оцеляхме при обстрелите и тъмнините – и ще преживеем и това.“

Дори когато светът изглежда като на ръба на хаос, съдбата на Украйна зависи от мъжете и жените, които я защитават. И както казва Вира – „След най-тъмната нощ винаги идва зората. Може би сега е най-трудният момент, който трябва да преодолеем.“