Референдум за еврото? Още няма официално искане в парламента

„На този етап става дума за намерение. Президентът има право да направи такова предложение. Но начинът, по който бе представен въпросът – без мотиви – го прави спорен“, подчерта Киселова.

Тя допълни, че при реално внасяне на предложението в парламента, то трябва да бъде добре аргументирано, за да се изяснят правните и политическите основания.

„Има две решения на Конституционния съд, които засягат правомощията на Народното събрание да насрочва национален референдум по определени въпроси. Те трябва да бъдат отчетени“, обясни тя.

Киселова описа и каква ще бъде процедурата след евентуалното внасяне на предложението.

„Тъй като темата попада в обхвата на поне две комисии – Комисията по бюджет и финанси и Комисията по конституционни и правни въпроси, надявам се в рамките на няколко седмици те да се запознаят подробно с мотивите и да излязат със становища“.

Процедурата за референдум протича в няколко стъпки

Първо, президентът формулира въпрос или въпроси за национален референдум. Изготвя мотивирано предложение до Народното събрание.

След това, парламентът разглежда предложението в срок до 3 месеца от неговото постъпване. Дебатира се дали въпросът е допустим според Конституцията и Закона за пряко участие. Народното събрание взема решение с обикновено мнозинство (повече от половината от присъстващите депутати).

Ако парламентът приеме предложението – започва подготовка и провеждане на референдума. Ако парламентът отхвърли предложението – референдум не се провежда.

Ако предложението се приеме, следва организация на референдум. Назначава се Централна избирателна комисия (ЦИК) за организацията.

Президентът издава указ за насрочване на дата, но само след като парламентът е приел референдума. Минималният срок между указа и датата на референдума е 2 месеца.

ФрогНюз