Между 1 септември и 30 ноември 2026 г. всеки осигурен ще може сам да избере подфонд чрез заявление до пенсионното си дружество. Ако не направи избор, средствата му ще бъдат разпределени автоматично според възрастта към 1 януари 2027 г. – до 50 години в динамичния подфонд, от 50 години до три години преди пенсионна възраст в балансирания, а през последните три години преди пенсиониране – в консервативния.
Разширява се и списъкът с допустими инвестиции: борсово-търгувани фондове (ETF), алтернативни инвестиционни фондове, акции и облигации от пазари за растеж на малки и средни предприятия.
„Логиката е семпла: младият човек има 30 и повече години хоризонт и може да си позволи колебания, а човекът пред пенсия не може. Един общ портфейл беше твърде рисков за едните и твърде консервативен за другите. Реформата не променя собствеността върху партидите, а начина на управление“, обяснява пред Фрог Нюз Георги Захариев, изпълнителен директор на „Файнънс академи“.
„В младостта времето е ценен актив и капиталът може да понесе повече колебания, особено когато се очакват много месечни вноски във времето. С приближаването на пенсията фокусът се измества от растеж към запазване на натрупаното. Промяната обаче не е магическа пръчка за доходността - резултатът ще зависи от управлението, таксите и дисциплината на пенсионното дружество и самия фонд“, добавя Мирослав Запорожанов, експерт в инвестициите и основател на InvestPRO.
Това обаче е общата картина. А сега в дълбочина.
Мирослав Запорожанов, експерт в инвестициите и основател на InvestPRO
Динамичен, балансиран и консервативен – каква е разликата
Основната разлика между трите подфонда е делът на активите с променлив доход (т.е. по-рисковите активи), като най-голямо място сред тях заемат акциите. В динамичния подфонд те могат да достигат до 90%, в балансирания – до 55%, а в консервативния – до 25%. Останалата част се инвестира основно в държавни и корпоративни облигации, депозити и инструменти на паричния пазар, които са значително по-стабилни.
„Това са три скорости на един автомобил - всяка е подходяща за етап от пътя. При динамичният подфонд например двигателят е по-мощен, но и друсането се усеща повече. При балансирания има повече инструменти, които играят ролята на амортисьори и спирачки, за да е по-безопасно и комфортно „пътуването“ на капитала“, дава пример Мирослав Запорожанов.
И двамата експерти са категорични, че в случая най-важната думичка е „до“.
„Това са максимални лимити, не задължителни нива. Реалният дял акции ще е различен при всяко дружество и трябва да се гледа в инвестиционната политика на конкретния подфонд“, акцентира Георги Захариев.
Няма безрисков вариант
И все пак дори консервативният план не е безрисков – облигациите могат да поевтинеят, а инфлацията тихо да изяжда покупателната сила. Така че всеки трябва да е наясно с различните сценарии, преди да направи своя избор.
По думите на Мирослав Запорожанов рискът става реален, когато „видим партидата на червено“.
„Ако акциите паднат с 30%, а останалите активи не се променят, спадът при максимална експозиция би бил приблизително 27% за динамичния, 16,5% за балансирания и 7,5% за консервативния подфонд. В реалността обаче пазарите не се движат по учебник и в права линия - понякога акциите и облигациите падат едновременно, а друг път едните омекотяват удара“, обяснява той.
Освен колебанията на финансовите пазари, върху натрупаните средства влияят и таксите и инфлацията. В момента има две основни такси.
Първата се удържа от всяка вноска и може да достигне 3,75%, което означава, че част от средствата не стигат до инвестиция. След реформата обаче се очаква максималният размер на тази такса ще бъде намален приблизително наполовина.
Втората е инвестиционна такса до 0,75% годишно върху цялата натрупана сума, независимо дали фондът е реализирал печалба или загуба. След промените част от тази такса ще бъде обвързана с постигнатия инвестиционен резултат.
„Ако сложим таксите и инфлацията едно до друго, картината се променя. Консервативен подфонд с 2% доходност, минус 0,75% такса за управление, минус инфлация от 3% (теоретично), дава отрицателен реален резултат: партидата губи покупателна способност всяка година, макар номинално да расте. При балансиран подфонд с 3,5% доходност същата сметка дава реален резултат около нулата. Единствено при динамичния с около 5,6% остава реален ръст от около 1,5–2% годишно, и това преди ефекта от удръжката върху вноските“, изброява Георги Захариев.
Това означава, че изборът на по-консервативен вариант невинаги гарантира запазване на реалната стойност на парите. В някои случаи именно по-рисковият подфонд може да се окаже единственият, който успява да надхвърли инфлацията.
Георги Захариев, изпълнителен директор на "Файнънс академи"
Така отново се връщаме до основния въпрос:
Как да изберем?
Според Мирослав Запорожанов това решение не минава през въпроса: „Кой план ще донесе най-висока доходност?“, а през други три: „Кога ще ми трябват парите?“; „Доколко ще завися от тях?“; „Какъв спад мога да понеса, без да сменя посоката в най-лошия момент?“.
„Това е като финансов GPS - маршрутът зависи от целта, времето и пътя. За младите хора динамичният профил е най-логичен; с приближаването на пенсията балансът трябва да става по-консервативен. Чести грешки са изборът по миналогодишната доходност, приемането на „консервативен“ план, за да няма загуби и намаляването на риска след спад. Най-добрият план е този, който можем да следваме и в лоша година“, посочва той.
Георги Захариев изброява сходни основни фактори: годините до пенсия (най-важният), делът на втория стълб в общото ти богатство и как реално реагираш на спад (дали ще спиш спокойно при минус 20% на извлечението)
„Спадът е временен на хартия, а не реализирана загуба, докато човек продължава да внася и не тегли“, акцентира той и добавя в заключение:
„Възрастовото правило по закон е добра отправна точка за повечето хора. Преди сключване на договор човек попълва въпросник за допустимия за него риск и получава консултация кой подфонд е подходящ. Консултацията не е задължаваща, но със сигурност е полезна“.
