Така той до голяма степен подкрепи позицията на Пхенян, който от години определя маневрите като подготовка за нападателна война.
Решението дойде и на фона на преместването на американската самолетоносачна ударна група USS George Washington от Тихия океан към Близкия изток. Това означава, че за определен период в района на Източна Азия няма да има американски самолетоносач, докато Китай демонстрира все по-настъпателно поведение в региона.
Според Майкъл Грийн, ръководител на United States Studies Centre в Сидни и бивш съветник по азиатските въпроси на президента Джордж У. Буш, последните действия на Вашингтон допълнително подкопават доверието на съюзниците. По думите му един от тях е сравнил отношенията с администрацията на Тръмп с „влизане в космоса със Сигърни Уийвър“ – препратка към филма „Пришълецът“.
Особено притеснително за съюзниците е, че промяната в американската политика идва само седмици преди очакваното посещение на китайския президент Си Дзинпин във Вашингтон. През последните месеци американската администрация се опитваше да увери партньорите си в региона, че трябва да оценяват действията на Тръмп, а не неговата реторика. Последното решение обаче дава нови основания за съмнения.
Елбридж Колби, висшият политически представител на Пентагона, заяви миналата седмица в Манила, че САЩ няма да се занимават с демонстративно показване на сила, а ще „говорят тихо“, разполагайки с най-мощния военен инструментариум в света. Формулировката е препратка към известната фраза на американския президент Теодор Рузвелт за „мекото говорене и голямата тояга“.
На практика обаче съкращаването на военните учения със Сеул поражда въпроси дали Вашингтон не отслабва именно механизмите, които трябва да възпират Северна Корея и едновременно с това да изпращат сигнал към Китай.
Оръжията и военните ресурси се пренасочват към Близкия изток
Съюзниците на САЩ в Азия вече са обезпокоени от последствията от войната с Иран. Военните действия изчерпиха значителна част от американските оръжейни запаси и доведоха до забавяне на доставки за партньорите на Вашингтон, включително на ракети Tomahawk за Япония. Токио има и друг повод за тревога. Миналата година Тръмп не защити японския премиер Санае Такаичи, след като Пекин я атакува заради изказване, че Япония би се включила във война за Тайван, ако Китай нападне острова.
Според експерта по азиатска сигурност Зак Купър от American Enterprise Institute действията на администрацията се разминават с нейните публични уверения за засилване на възпирането в региона.
„Администрацията говори по-тихо в Азия, но изглежда е забравила да вземе със себе си голямата тояга“, коментира Купър, според когото сред азиатските правителства вече има сериозни притеснения за последствията от ограничаването на военните учения.
Това поставя под въпрос и усилията на американското Тихоокеанско командване да поддържа близко военно сътрудничество със съюзниците. През последната година Вашингтон например засили отношенията си с Филипините и покани рекорден брой партньори за участие в най-мащабното досега двустранно военно учение между двете страни. САЩ, Япония и Южна Корея също разшириха съвместните си маневри Freedom Edge. Но сегашното решение за ограничаване на ученията с Южна Корея напомня на съюзниците, че американската подкрепа не може да бъде приемана като даденост.
Доверието остава, но тревогата расте
Въпреки нарастващото недоверие към Вашингтон, Майкъл Грийн посочва, че подкрепата за американските съюзи в Япония и Австралия остава силна. Той отбелязва, че доверието в САЩ в двете държави е достигнало исторически ниски нива, но подкрепата за самия съюз с Вашингтон е сред най-високите досега. Причините са свързани най-вече с нарастващата заплаха от Китай и с убеждението, че американското общество, Конгресът и военните все още подкрепят съюзническите ангажименти.
Пентагонът не коментира конкретно тревогите на съюзниците, но потвърждава пред изданието, че работи по изпълнението на разпореждането на Тръмп за намаляване на военните учения.
В същото време предстоящата среща между Тръмп и Си Дзинпин във Вашингтон поставя още един чувствителен въпрос – бъдещата политика на САЩ към Тайван.
През май Тръмп определи американските оръжейни продажби за Тайван като „добра разменна монета“. Макар неговата администрация да е одобрила повече оръжейни сделки с Тайпе от всяка друга американска администрация, включително рекорден пакет за 11,1 млрд. долара през декември, забавянето на планирана сделка за още 14 млрд. долара вече предизвиква безпокойство в Тайван.
Вашингтон настоява съюзниците да поемат повече отговорност
Не всички експерти смятат ограничаването на ученията със Сеул за грешка. Дженифър Кавана от аналитичния център Defense Priorities е на мнение, че американските военни ресурси са прекалено разпилени по света и съюзниците трябва да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Според нея САЩ не би трябвало да водят война със Северна Корея вместо Южна Корея. Ограничаването на ученията може да се разглежда не като отказ от съюзническите ангажименти, а като сигнал към Сеул да ускори изграждането на собствените си отбранителни способности.
В администрацията на Тръмп има и недоволство от Южна Корея заради ангажимента ѝ да инвестира 350 млрд. долара в САЩ. Според американски представители Сеул все още не е представил конкретни проекти, свързани с обещаните инвестиции.
„Южна Корея играе опасна игра“, коментира пред Financial Times Ник Снайдър от Hudson Institute. По думите му Сеул не може да остане встрани, когато става дума за американските действия спрямо Иран, а в същото време да очаква Вашингтон да финансира военни учения, които са предназначени основно да защитават неговите интереси.
Белият дом отхвърля твърденията, че Тръмп подкопава американските съюзи. Според администрацията президентът всъщност укрепва позициите на САЩ, като настоява отношенията с партньорите да бъдат взаимно изгодни и съобразени с американските интереси.
