Рок-звездата Сергей Жадан: Това е войната на Пушкин срещу Шевченко, независимо дали ни харесва или не

В интервю за "Украинская правда" Сергей Жадан разказва за срещите си с Валери Залужни, говори за патриотичния Харков и участието си в частта "Хартата" , обяснява как Пушкин се бори срещу Шевченко и защо културата е търсена във военно време.

- Искам да започна интервюто с въпрос за вашето видео с Валери Залужный. Какво е чувството, когато Залужни / командващия украинската армия/ цитира твои стихове?

- Хубаво е. Очевидно това радва гордостта на автора. Въпреки че по-късно разбираш, че не е толкова важно той да цитира стиховете ти, колкото това, че чете книги и че слуша музика. Фантастично е чувството, че знае какво представлява украинската култура.

От 2014 г. общуваме с командири на доброволни отряди, с командири на Въоръжените сили и с командири на други структури - там всъщност има много различни хора. Има много интересни млади офицери. Това са хора, които не живеят по устава на съветската армия. Това са модерни и абсолютно модерни хора.

При тях я няма тази, разбирате ли, скованост на съветската армия, с която сме свикнали от филми, снимки и спомени от детството.

Съвсем нов тип офицер, съвсем нов тип военен, който освен служебното оръжие и пагони има нещо и за душата си.

 

- Какво е впечатлението от опознаването с командващия украинските войски?

- Той е доста динамичен, адекватен, човек е винаги в процес. Валери Федорович веднага започна да говори за делата на фронта. Но в същото време той има добро чувство за хумор. Освен това този хумор не е саркастичен, не обезценява хората, а се шегува по добър начин.

- Кметът на Харков Игор Терехов каза в едно от последните интервюта, че смята Пушкин за велик поет. Можете ли да отговорите на Терехов защо Пушкин няма място в Харков?

- Мисля, че Игор Александрович разбира всичко прекрасно. За много хора е трудно да кажат нещата на глас за първи път. Трудно е да се каже за първи път, че въпреки литературното си значение или литературния си обхват, Пушкин, както и други руски поети, е компонент на руското културно пространство. Което от своя страна е неразделна част от руското политическо и идеологическо пространство.

Разбирате, че културата не е само забавление. Културата е важен компонент, основен компонент на нашия мироглед и идентичност.

За нас украинците това е украинската култура. За руснаците това е тяхната култура. И е ясно, че за тях Пушкин не е просто поет, а важен маркер за тяхното присъствие в света, маркер за тяхната идентичност.

Всъщност, това е исторически паметник в Харков , има много интересна предистория и контекст. Исторически улица „Пушкинска“ се е наричала улица „Нимецка“. Доколкото знам, тя е преименувана на Пушкинска за стогодишнината от рождението на Пушкин, там е издигнат този паметник и е била обект на нападение от първата група украински националисти, водени от Микола Михновски .

Малко хора помнят, но украинският национализъм официално се роди в Харков. Групата на Михновски започва работа в Харков. И един от първите обекти на тяхната дейност беше именно паметникът на Пушкин, който се опитаха да взривят и нищо не се получи.

- Има хора, които се притесняват от демонтажа на този паметник. Кого бихте препоръчали да прочетат вместо Пушкин?

- Знаете ли, хората, които наистина са чели сериозно Пушкин, прекрасно разбират контекста, прекрасно разбират тежестта на Пушкин и са добре запознати с литературата. Не е необходимо да бъдат съветвани. Те отлично разбират, че Пушкин не е единственият поет в света и дори в Русия.

И за хората, които не четат Пушкин, а просто са го изучавали в училищната програма, поезията му едва ли ще бъде толкова важна.

Това е определен стереотип. Това са неща, които трудно се преодоляват. Защото става въпрос за преразглеждане на основни неща за себе си.

Дори не става въпрос за политика или идеология, а за по-интимни неща: за детството, за възпитанието, за семейния кръг, за това какво сте имали у дома, за това какво е формирало положителни представи за света.

И тогава изведнъж ви казват: „Това, което родителите ви са ви казали, не всичко е така, както е, родителите ви не винаги са били честни с вас и вашите учители не винаги са били честни с вас. И в миналото ви има много такива неща за което трябва малко да се срамувате."

 

- Изнесохте реч в Европейския парламент и там повдигнахте темата за културата по време на войната. Защо културата е търсена по време на война?

- Търси се на ниво възприятие. Защото по един или друг начин културната сфера, хуманитарната сфера, сферата на някакви културни ценности е това, което ни формира.

Ние не сме формирани от политически фракции или цените на хляба, които сме преживели през живота си.

Водени сме повече от артистични отражения. Лъжичката може да е по-важна и значима за много от онези, които са познавали Съветския съюз. Не защото ни даде нещо добро, а защото беше напълно деконструиран и чрез деконструкцията ни даде оптика и изгради оценка на много неща за нас.

Защо хората днес толкова масово ходят на концерти и театрални представления? Защото за тях това е възможност за момент да се почувстват част от нормалния живот, тоест да се върнат към нещо преди войната.

Ако няма въздушна тревога, следващите два часа няма да мисля за руснаците, няма да мисля за Путин, няма да мисля за обстрел. Това е опит да се запази личното пространство, субективността, да не се допусне в него страх, безпокойство, невроза и т.н. Това е много важно за някакъв емоционален баланс и равновесие.

И трето, по един или друг начин културата е много важна и ефективна възможност да говорим за някои неща. Възможностите на политиката са ограничени – езикът на политиката се основава на някакви чисто прагматични интереси на една или друга политическа сила, една или друга политическа структура. Езикът на журналистиката също е доста ограничен.

А с културата всичко е много по-сложно и много по-ефективно. Защото културата, поради своята субективност, има неограничени възможности. Вие сами избирате това, което може да обясни нещо лично за вас.

И затова днес културата е много важна както в страната, така и в чужбина. Защото светът все още знае много малко за нас. Струва ни се, че кървавата война, която се води срещу нас, кара целия свят да ни чуе и разбере. За съжаление не става дума за това.

А това е много сложен процес. Струва ми се, че до голяма степен ще се осъществи именно с помощта на културата.

- По същия начин в Европейския парламент казахте, че сега има война на културите...

- Несъмнено това е война между Пушкин и Шевченко, независимо дали ни харесва или не.

- Къде точно в културен план нанасяме най-много загуби на руснаците?

- Струва ми се, че по отношение на изграждането на своите наративи и своето пространство. В украинското общество настъпват големи промени. Например тийнейджърите все повече избират украински.

Роман Кравець, УП

Превод Фрог нюз - със съкращения