„Черно море е място, към което руснаците имат огромен интерес“, каза той. „То трябва да бъде защитено. Румъния има силен интерес НАТО да осигури тази защита“.

По примера на Балтика и Арктика

Миналата година НАТО стартира две мисии. Baltic Sentry цели да противодейства на зачестилите случаи на саботаж на подводни кабели. Eastern Sentry има за задача да подсили уязвимата противовъздушна отбрана на източния фланг.

Миналата седмица алиансът обяви и Arctic Sentry. Според публикации това е станало и в опит да бъде успокоен Доналд Тръмп, след като той заплаши да анексира Гренландия, позовавайки се на заплахи за сигурността.

Според Мирута сега е време за аналогична инициатива в Черно море. Той предложи мисия „Black Sea Sentry“, тъй като Букурещ изпитва трудности да реагира на руската дронова война срещу Украйна.

От НАТО заявиха пред POLITICO, че алиансът ще „продължи да адаптира“ мисията Eastern Sentry в отговор на „безразсъдните нарушения на въздушното пространство, включително в Румъния“. По думите на представител на пакта се работи съвместно с Букурещ за допълнително укрепване на отбраната.

Над дузина дронови нарушения

Румъния, която има 650-километрова граница с Украйна, е регистрирала повече от дузина навлизания на дронове от началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г.

В отговор Букурещ промени законодателството си, за да може да сваля безпилотни апарати. Разположи допълнителни войски по границата. Закупи и нова американска система за борба с дронове Merops. Нарушенията обаче продължават.

„Виждаме дронове, които преминават над Черно море към Украйна. Активността се увеличава“, каза Мирута. Той подчерта, че е трудно да се следи непрекъснато цялата територия. Ресурсите се концентрират основно в районите с население.

Близостта на украинския бряг по река Дунав допълнително усложнява ситуацията. „Трудно е румънската армия да прецени дали дрон, който идва, ще спре от другата страна или не“, посочи министърът.

Рискове по море и енергийни обекти

Според Оана Попеску-Замфир, директор на букурещкия мозъчен тръст GlobalFocus Center, руската заплаха не се изчерпва с въздушни нарушения. Москва засилва присъствието си в Черно море. Това разкрива „огромен дефицит“ в разузнаването, наблюдението и разпознаването на заплахи.

Тя обърна внимание и на проекта Neptun Deep. Очаква се той да започне добив на газ през следващата година. Това увеличава риска от хибридни действия, включително саботажи, заглушаване на GPS сигнали и подозрително поведение на руски кораби.

Според нея НАТО може да разположи подводни дронове, да засили сателитното наблюдение и да централизира мониторинга на региона.

Спор за ресурсите

Идеята среща и скептицизъм. Някои съюзници се опасяват, че подобна мисия ще разтегне още повече ограничените ресурси на алианса. Дипломат от НАТО, пожелал анонимност, заяви, че не вижда „силен апетит“ за нова инициатива предвид вече натоварения модел на силите.

За Мирута обаче въпросът е свързан със справедливо разпределение на тежестта. „Има ресурси, концентрирани в Балтийско море. Но те са необходими и в Черно море“, каза той. „Нека ги разпределим по честен начин по целия източен фланг – от Черно до Балтийско море“.