След повече от четири години война срещу Украйна Русия е изправена пред сериозни финансови и военни предизвикателства. Въпреки временните приходи от по-високите цени на енергията, украинските удари по нефтената инфраструктура и обезценяването на рублата оказват все по-голям натиск върху руската икономика.
Според автора на анализа Максим Безносюк за Carnegie Europe това не означава, че Кремъл ще стане по-малко опасен. По-вероятно е Москва да засили по-евтините форми на натиск – саботажи, кибератаки, дезинформация и други хибридни операции.
Саботажите вече се увеличават
Според западни разузнавателни оценки броят на руските саботажи в Европа е нараснал четирикратно още през 2024 г. спрямо предходните години, а тенденцията е продължила през 2025 и 2026 г.
Целта на подобни действия не е пряка война с НАТО, а постепенно изтощаване на европейските държави чрез постоянен натиск върху критичната инфраструктура, политическите системи и общественото доверие.
Войната вече изпълнява и вътрешнополитическа функция за режима на Владимир Путин. Постоянната мобилизация позволява на Кремъл да оправдава икономическите жертви, ограниченията върху свободата на словото, интернет цензурата и засилващите се репресии.
Балтийските държави – на първа линия
Балтийският регион все повече се очертава като основна мишена на руските хибридни операции. Натискът включва нарушения на въздушното пространство, смущения в GPS сигналите, информационни кампании и опити за насаждане на сепаратистки настроения.
Като пример се посочва естонският град Нарва. В руски социални мрежи и анонимни Telegram канали се разпространяват призиви за създаване на т.нар. „Нарвска народна република“, както и символи и послания, внушаващи, че рускоезичното население се нуждае от защита. Целта не е непременно незабавно предизвикване на криза, а постепенно изграждане на политически разказ, който впоследствие може да бъде използван за оправдаване на по-нататъшни действия.
Тази логика се подкрепя и от обсъждани в Москва законодателни промени, които биха разширили основанията Русия да изпраща свои сили в чужбина под претекст за защита на „преследвани сънародници“.
Сценарият с „малките зелени човечета“
Един от най-рисковите сценарии е повторение на модела, използван при анексирането на Крим през 2014 г. При него неофициални въоръжени формирования, местни проксигрупи или т.нар. „малки зелени човечета“ могат да овладеят ограничена територия в балтийска държава, без Москва официално да признае участие.
Подобна операция би поставила НАТО пред сложен политически избор дали условията за задействане на член 5 от Северноатлантическия договор са изпълнени. Именно такива трудно доказуеми провокации се разглеждат като едни от най-опасните възможни сценарии за алианса.
Кибератаките стават все по-разрушителни
Руските операции вече не се ограничават до традиционните DDoS атаки. Все по-често те са насочени към критична инфраструктура.
Сред примерите са атака срещу електроцентрала в Полша, която снабдява с електроенергия около половин милион души, както и удар срещу енергийна инфраструктура в Западна Швеция. Подобни действия показват способността на Москва и свързаните с нея групи да нарушават работата на ключови обекти в европейски държави.
Как трябва да реагират Европа и НАТО
Според анализа Европа трябва да започне да разглежда хибридните атаки като постоянна заплаха, а не като отделни инциденти.
Сред препоръките са създаване на постоянен център за координация на реакцията по източния фланг на НАТО, предварително договорени автоматични ответни мерки при сериозни саботажи и кибератаки, както и специална програма за повишаване на устойчивостта на балтийските държави чрез по-добра защита на летища, пристанища, местни администрации и критична инфраструктура.
Предлага се също НАТО да провежда редовни учения за реакция при сценарии с „малки зелени човечета“, локални завземания на територии и други трудно приписуеми хибридни операции.
Най-опасният сценарий
Най-голямата опасност за Европа през остатъка от 2026 г. не е мащабно руско настъпление срещу държава членка на НАТО, а поредица от ограничени хибридни действия, които да предизвикват политическо колебание, да изпитват единството на съюзниците и да затрудняват вземането на бързи решения.
Ако Европа не изгради по-бързи механизми за установяване на извършителя, предварително съгласувани ответни мерки и по-висока обществена устойчивост, Москва ще продължи да използва неяснотата и колебанието на западните държави в своя полза.
