Поводът за думите му в петък беше атаката с натоварен с експлозиви дрон срещу летището в Лайпциг/Хале. Германското правителство официално посочи Русия като отговорна за хибридната операция.

 

Радев говори по темата по време на блицконтрола в Народното събрание. Той отговаряше на въпрос на депутата от ГЕРБ – СДС Георг Георгиев за българската позиция след обвиненията на Берлин.

 

„Безразсъдно“ за Русия


Радев започна отговора си с подкрепа за Германия.

 

„Ние категорично подкрепяме нашия водещ съюзник, икономически и инвестиционен партньор Германия и заставаме редом с Германия в отговор на всякакви хибридни и други атаки“, заяви премиерът.




Той определи случая като „сложен и изключително тревожен“, а действията на Русия – като „безразсъдни“.

 

„За мен това наистина е безразсъдно действие“, каза Радев.

 

Премиерът защити и реакцията на българското Министерство на външните работи. Според него ведомството е реагирало „адекватно и категорично“.

 

Радев заяви, че ден по-рано е обсъдил случая с председателя на Европейския съвет Антонио Коща и че към България и външния министър няма критики от европейските партньори.

 

В същото време премиерът направи уговорката, че българските служби все още не са получили конкретните данни, върху които се основава германското обвинение.

 

„След като има политически изявления, се дават вече конкретни факти по линия на службите. Такива конкретни факти към нас по линия на службите все още не са постъпили“, заяви той.

 

„Безразсъдно“ и за оръжията за Украйна


Само след това Радев използва същото определение – „безразсъдно“ – този път за действията на европейските държави, които предоставят далекобойни оръжия на Украйна.

 

„Дали не е безразсъдно действие водещи държави от Европа да изпращат своите далекобойни оръжия, да се атакуват хиляди километри в дълбочина на руска територия – с оръжия, произведени в Европа, с използването им чрез информация от Европа и инструктори от Европа? Дали това също не е безразсъдно?“, попита премиерът.

 

Така в рамките на един отговор едно и също определение беше използвано за действията на Москва срещу Германия и за европейската военна подкрепа за Киев.

 

Между двете обаче има фундаментална разлика. Русия започна пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г. Украйна е нападнатата държава и получава западно въоръжение за своята отбрана. В случая с Лайпциг германското правителство обвинява Русия за хибридна операция срещу германска територия.

 

Радев не заяви изрично, че двете действия са равностойни. Използването на едно и също определение обаче ги поставя в обща реторична рамка – първо „безразсъдната“ руска атака, а непосредствено след нея „безразсъдната“ според поставения от него въпрос европейска военна помощ.

 

От действията на Москва към действията на Европа


Радев продължи с предупреждение за възможен руски отговор.

 

„Нека преценим сами, нека не си затваряме очите. И какво можем да очакваме, когато с нашите далекобойни оръжия се атакува дълбоко в тила на друга държава? Дали тя ще стои спокойно или ще отговори? Ето това е големият въпрос“, заяви той.

 

Така фокусът в отговора постепенно се премести. Премиерът беше попитан за руска хибридна атака срещу Германия, но значителна част от думите му се оказаха посветени на европейската военна подкрепа за Украйна и риска тя да предизвика Москва.

 

Това е съществена промяна на перспективата. Отговорността за конкретното действие, за което Берлин обвинява Русия, отстъпва място на предупреждението как Русия може да реагира на действията на европейските държави.

 

„Колективният Запад“ искал да победи Русия


След това Радев използва и понятието „колективният Запад“.

 

„Колективният Запад се опитва да постигне конвенционална победа над Русия, без да отчитаме факта, че тя е най-голямата ядрена сила и не можем да противостоим на нейните хиперзвукови оръжия. Това се вижда всяка нощ над Киев“, заяви премиерът.

 

Формулировката „колективният Запад“ от години присъства в официалната реторика на Кремъл. Москва я използва в тезата си, че войната не е само срещу Украйна, а представлява по-широк сблъсък между Русия и западните държави.

 

Подобна рамка се появява и в думите на Радев. Украйна остава на втори план, а войната е описана като опит на „колективния Запад“ да постигне „конвенционална победа“ над Русия.




Това пропуска основната последователност на събитията – Русия започна пълномащабната война срещу Украйна, а западната военна помощ последва руската агресия.

 

„Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия“

 

След като постави под съмнение европейската военна помощ за Украйна, Радев насочи още едно предупреждение не към Москва, а към европейските държави.

 

„Европа може да съществува и без Русия, но Европа трудно ще съществува дълго срещу Русия“, заяви премиерът.

Той използва и руската ядрена мощ като аргумент за необходимостта от промяна в европейския подход.

 

Според Радев Европа трябва „най-сетне“ да започне да отчита риска и възможно най-бързо да се насочи към преговори.

„Това увеличава риска и мисля, че Европа трябва най-сетне да започне да калкулира риска и трябва час по-скоро да се седне на масата на преговори, защото тази война разширява своя пространствен обхват и рискът расте всеки изминал ден“, заяви премиерът.

 

Призивът за преговори не е нов в позициите на Радев. Показателни този път са аргументите, които го предхождат – руската ядрена мощ, хиперзвуковите оръжия, възможният отговор на Москва и предупреждението, че Европа трудно може да съществува дълго „срещу Русия“.

 

А каква е цената Европа да отстъпи пред заплахата?

 

В изказването на Радев има много предупреждения за това какво може да направи Русия и почти никакъв разговор за това какво следва, ако Европа се съобразява с тези заплахи.

 

Премиерът напомня за руския ядрен арсенал и хиперзвуковите оръжия. Пита дали Москва „ще стои спокойно“, ако Украйна използва европейско въоръжение срещу цели на руска територия. Накрая стига до предупреждението, че Европа трудно ще съществува дълго „срещу Русия“.

 

Това обръща логиката на разговора. Вместо руската способност за ескалация да бъде част от проблема, тя постепенно се превръща в аргумент защо Европа трябва да ограничава собствените си действия.

 

Показателен е и поводът за изказването. Радев беше попитан за хибридна атака срещу Германия, за която Берлин официално посочи Русия като отговорна. Той започна с подкрепа за германския съюзник, но бързо премина към това дали европейските държави не действат също „безразсъдно“, когато въоръжават Украйна.

 

Така с една и съща дума се оказаха описани руското действие срещу Германия и част от помощта за държавата, която четири години се защитава от руската пълномащабна инвазия.

 

Радев не казва, че двете са равностойни. Но реторичната симетрия е очевидна. А след нея идва и предупреждението към Европа – внимавайте с оръжията, внимавайте с ударите по Русия, отчитайте ядрената ѝ мощ, очаквайте отговор.

 

Това е логика, удобна за Москва. Тя премества разговора от въпроса как да бъде възпирана руската агресия към въпроса докъде Европа може да стигне, без да предизвика Русия.




А точно тук остава най-важното разграничение. Войната срещу Украйна не започна с европейските оръжия. Не започна с украинските удари по руска територия. Не започна и с опит на „колективния Запад“ да постигне победа над Москва.

Започна с решението на Русия да нападне Украйна.

 

Когато тази последователност изчезне от политическия разказ, агресорът и тези, които помагат на нападнатата държава, започват да изглеждат като две страни, които еднакво подхранват ескалацията. Именно това е най-проблемното в думите на Радев.

 

Защото предупреждението „не провокирайте Русия“ може да звучи като призив за предпазливост. Но превърне ли се в принцип на европейската политика, то означава нещо много повече – Москва да получи право чрез заплахата от ответен удар да определя границите на европейската подкрепа за Украйна.