5| 3189 |28.09.2022 НОВИНИ

Руският журналист Л. Бершидски: Путин никога няма да получи подкрепа като Хитлер и Мусолини

Владимир Путин

Макар руските социолози да отчитат рекордна подкрепа за Путин, каквато за щастие няма никой съвременен лидер в западните демокрации, той е далеч от рейтинга на Хитлер и Мусолини. Без тази подкрепа дори първите признаци на ерозия на вярата в непогрешимостта на едноличната му власт, могат да доведат до внезапен катаклизъм, последиците, от който са непредсказуеми.

Руснаците не са убедени в идеологическите цели зад войната, за които да рискуват животите си, посочва руски журналист.

Нашествието на Владимир Путин в Украйна е провал именно защото той не успява да разпали онзи вид омраза в руската нация, който Адолф Хитлер и Бенито Мусолини вдъхнаха у германци и италианци, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

Италианската империя с колониите е имала население от около 56 милиона души през 30-те години на миналия век в сравнение със 140 милиона души население на съвременна Русия. Щурмовите войски на Мусолини от 20 хиляди души бързо се разрастват до 115 хиляди през 1935-1936 г. за кампанията в Етиопия, пишат Пиер Паоло Батистели и Пиеро Крочиани в „Италиански черни ризи 1935–45". Не липсват и доброволци.

Германия, с население от около 85 милиона души, вижда как Waffen SS – армията на нацистката партия, нараства от максимум 28 хиляди войници до 150 хиляди през първата година на Втората световна война, пише Джордж Щайн във „Waffen SS: Елитната гвардия на Хитлер във войната, 1939-1945 г.“. Всичко това се случва въпреки все още изключителната избирателност на войските по онова време.

Както в Германия, така и в Италия, професионалните военни таят завист към партийните войски на диктаторите, които се записват доброволно за много по-дълги срокове на служба от определените за обикновените войници. И Хитлер, и Мусолини е трябвало да направят компромис, увеличавайки броя на войските си, добавяйки обикновени военни към тях. Но дори редовните войски – поне в Германия, са подкрепяли нацистката идеология.

Путин може само да мечтае за броя на доброволците, които фашистките режими от 20-ти век са събирали. Месеци след началото на войната общата сила на доброволческите батальони, сформирани в руските региони, едва достигаше десетки хиляди и беше трудно да се каже дали много от доброволците са били мотивирани от патриотизъм в смисъла, в който Путин и крайната десница го разбират. По-скоро основната примамка за тях беше обещанието за заплати, на каквито не могат да разчитат в родните си региони. Дори на затворниците, които Вагнер набира, се предлага значително заплащане в допълнение към помилването след шест месеца на фронтовата линия.