Реклама / Ads

9| 6115 |23.12.2020

Съдът: МВР да плати обезщетение на следовател Бойко Атанасов за незаконно подслушване

.
Бойко Атанасов
Софийският апелативен съд осъди МВР да плати обезщетение на следователят Бойко Атанасов за това, че е бил незаконно подслушван. Това става ясно от решение на съдебния състав от 22 декември т. г. В него се казва:

Решение
№ 12538
гр. София , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският апелативен съд, Гражданско отделение, ХПс-в, в открито заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС КЕМАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НАДЕЖДА МАХМУДИЕВА


При секретаря П. Х. и при участието на прокурора Г., като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов в.гр.д.№1690/20г. на САпС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №8562 от 13Л2.2019г., постановено по гр.д.№16654/2017г., СГС е осъдил Министерство на вътрешните работи - [населено място] да заплати на Б. Й. А., [ЕГН], на основание чл.2, алЛ, т.7 от ЗОДОВ сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неправомерно използване на специални разузнавателни средства за срок от 60 дни, считано от 28.09.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 151 000лв.


Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищеца Б.А., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.В мотивите си първоинстанционният съд е приел от една страна, че вследствие на незаконните действия на ответника са засегнати гарантираните от Конституцията и ЕКЗПЧОС права, но от друга, че не се установява по какъв начини и в каква степен тези действия са засегнали личността на ищеца.Поради горното решението страда от съществен порок - липса на мотиви, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК. От събраните по делото доказателства се установява, че в периода, в който по отношение на ищеца са били прилагани незаконни специални разузнавателни средства, същият се е намирал в естественото си обичайно поведение в личния неконтролиран от МВР жиот и именно в това се състои увреждането на неговите права/презумптивна вреда/, което се изразява в значително посегателство върху личната му сфера и тази на неговото семейство.С глед на горното моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи предявения иск в пълния му предявен размер.
Ответникът МВР не е депозирал отговор на подадената жалба.


Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника МВР, в която се правят оплаквания за неговата недопустимост, а в условията на евентуалност, че актът на съда е неправилен.Необосновани са изводите, че надлежен ответник по заявената претенция е Министерство на вътрешните работи, а не ГДБОП.Видно от обстоятелствата, изложени в исковата молба, както и от събраните по делото доказателства, евентуалните вреди, акот такива са възникнали в действителност за ищеца, са в резултат на действия и актове на служители на ГДБОП.Както по сега действащия ЗМВР, така и по отменения закон тази дирекция е самостоятелно юридическо лице и може да отговаря като ответник по предявени срещу нея искове за вреди.Това се обосновава с разпоредбата на чл.27, ал.1 от ГПК. която предвижда, че „процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното правоотношение“, както и е тази на чл.7 от ЗОДОВ, която предвижда, че „искът за обезщетение се предявява срещу органите по чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени вредите.В условията на евентуалност се привежда аргументация за неправилност на обжалваното решение, тъй като ищецът не е установил, че извършените действия по използване на СРС са незаконни, както и това, че в действителност е претърпял неимуществени вреди от тях.


В срок е постъпил отговор от ищеца Б.А., в който се изразява становище да неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е създадена на 13.02.1991г., впоследствие е била преструктурирана през 1997г. и 2008г., като от 201 Ог. е възстановена отново като главна дирекция към МВР но без да е със статут на самостоятелно юридическо лице/такива са само областните дирекции/.Едва с новия закон за МВР се възстановява ГДБОП като самостоятелно юридическо лице.Тъй като към момента на предприемане на незаконните действия в периода от 201 Ог. до 2013г., ГДБОП е структура на МВР без самостоятелен статут, то отговорност за вреди следва да носи министерството.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е процесуално допустимо.Разгледани по същество са неоснователни.
Основното оплакване, което се прави от ответника по делото е за недопустимост на постановеното от СГС решение, тъй като ответникът МВР не се явява пасивно легитимирано по предявения иск.Независимо от обстоятелството, че в жалбата на ищеца не се правят нарочни оплаквания за недопустимост на решението на СГС, то съдът следва да се произнесе по този въпрос служебно, тъй като предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялостАш.269 от ГПК/.


Съгласно чл.7 от ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди.Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност.
По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ надлежно легитимиран като процесуален субституент на държавата е органът, поискал разрешение за използване на специални разузнавателни средства, - когато разрешението е издадено; органът, приложил специални разузнавателни средства, когато разрешението не е издадено (не е поискано или е отхвърлено, или е нарушен чл. 18, ал. 1 ЗСРС); съответно - органът, използвал резултатите от специалните разузнавателни средства. Съдът не е надлежен ответник по този иск/Решение №203 от 27.02.2019г. на ВКС по гр.д.№5061/2017г„ 3-то г.о./.


В процесния случай ищецът Б.А. е навел фактически твърдения, че спрямо него са били прилагани специални разузнавателни средства за период от бОдни, считано от 28.09.2011г., като искането за това е било направено от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.Твърди се още, че тези действия са били незаконни както поради това, че разрешението за използване на СРС е било издадено от некомпетентен орган/ОС-гр.С. вместо СГС/, така и поради липсата на данни към искането за тяхното разрешаване, от които да се установи съпричастност на лицето към разследваните престъпления.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМВР от 2006г./отм./ Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е главна дирекция към МВР, която на основание чл.Ю, ал.З от с.з. е юридическо лице.Същата е съставлявала самостоятелен правен субект и следва да носи отговорност за своите актове, действия и бездействия, с които са били причинени вреди на трети лица.


С §. 6 , т. 2 от ПЗР на Закона за Държавна агенция за национална сигурност се отменя чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , а §.14 /сила от 14.06.2013 г./ предвижда, че Държавна агенция "Национална сигурност" е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерството на вътрешните работи.Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗДАНС тази агенция е самостоятелен правен субект.
В действащия към момента на образуване на настоящото производство ЗМВР е предвидено съществуването на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към МВР /чл. 38, т. 2 от ЗМВР/, на която отново е признат статута на самостоятелно юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2, предл. първо от ЗМВР, но не е предвидено, че същата се явява универсален правоприемник на закритата през 2013 г. ГД „БОП“, чиито активи и пасиви са били поети от ДАНС.


В §.94 от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС /ДВ, бр. 14 от 2015 г./ е посочено, че Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на Държавна агенция "Национална сигурност", свързани с осъществяването до влизането в сила на този закон на дейности по досегашния чл. 4, ал. 1, т. 13 - 20 и 23 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", както и на дейност по разследване. В случая става въпрос не за универсално правоприемство, каквото е налице при разпоредбата на §. 14 от ПЗР от ЗИД на ЗДАНС, а за изрично и изчерпателно изброени права и задължения, които се прехвърлят в правомощията на МВР .Исканията за разрешаване на СРС съставлява част от дейността по разследване, която е сред посочените в §. 94 от ПЗР на ЗИД на ЗДАНС, поради което сведва да се приеме, че именно ответникът МВР е пасивно легитмиран по предявения по реда на ЗОДОВ иск.
Държавата отговаря за вредите от незаконосъобразно използване на специалните разузнавателни средства не само когато те са прилагани без разрешение от компетентния орган, но и когато такова разрешение е издадено, без да са налице законовите предпоставки за това : за разследването на престъпление, за които не е допустимо използването на специални разузнавателни средства ; искането е от ненадлежен орган или няма изискуемото от чл. 14 ЗСРС съдържание ; разрешението за използване на СРС е било дадено от некомпетентен за това съд.Преценката относно незаконосъобразността на искането се прави от съда, който е сезиран с иска за заплащане на обезщетение от тези действия. Същият не е обвързан от преценката на Националното бюро за контрол на СРС, че използваните разузнавателни средства са незаконни, тъй като правният извод на държавния орган не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила/арг. чл.179, ал.1 от ГПК/.


Не е спорно по делото, а се установява от представените по делото доказателства, че ГДБОП е сезирала ОС-гр.С. с искане за използване на специално разузнавателно средство/наблюдение, подслушване и проследяване“/ по отношение на Б. Й. А. - следовател при СО-СГП, което искане е било уважено. Използваните срещу посоченото лице разузнавателни средства са били незаконни, тъй като в искането не са посочени фактическите основания за това - „пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко престъпление“, както и поради това, че разрешението е дадено от некомпетентен съд - евентуалното дело би било подсъдно на СГС, доколкото се касае за лице, което се ползва с имунитет/чл.35, ал.2 от НПК/.


Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.


На първо място при определяне размера на следващото се обезщетение следва да се вземе предвид личността на пострадалото лице, както и обстоятелството, че СРС са били използвани във връзка с разследване, което е било извършено от него в област, която е неговата професионална реализация.Към момента на образуване на наказателното производство ищецът е заемал длъжността. За да бъде назначено едно лице като съдия или прокурор е било необходимо не само да притежава високи професионални, но и нравствени качества/чл.126, ал.1 от ЗСВ-отм./. Тъй като изискванията на обществото към съдиите, прокурорите и следователите за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, то следва да се приеме, че действията на ответника имат по-силно негативно отражение в неимуществената сфера на пострадалия.
Установява се още, че действията по незаконосъобразно използваните разузнавателни средства са станали обществено достояние, което е довело до по-висок интензитет на търпените вреди.
По делото не са събрани други доказателства, които да установят начина по който тези действия са се отразили на личността на пострадалия.В тази връзка са неоснователни оплакванията, че търпяната вреда се презумира, а не подлежи на доказване.Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест вредата като обективен елемент на отговорността по реда на ЗОДОВ следва да се установи от пострадалото лице.


Предявеният иск е частично основателен и следва да се уважи в размер на 4 000лв., а за разликата се отхвърли като неоснователен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски/заплатени държавна такса и адвокатски хонорар/, съобразно резултата от проведеното производство, а на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение от 100лв.
Предвид горното, съдът


РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение №8562 от 13.12.2019г., постановено по гр.д.№16654/2017г. на СГС в частта, в която Министерство на вътрешните работи - [населено място] е осъдено да заплати на Б. Й. А., [ЕГН], на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ сумата от 4 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неправомерно използване на специални разузнавателни средства за срок от 60 дни, считано от 28.09.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи - [населено място] да заплати на Б. Й. А., [ЕГН] сумата от 16.03/шестнадесет цяло нула три/лв., представляваща направените пред въззината инстанция разноски.
ОСЪЖДА Б. Й. А., [ЕГН] да заплати на Министерство на вътрешните работи - [населено място] сумата от 100/сто/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Увеличават заплатите в регионалните библиотеки с 15% от 2021 г. 0| 2750 |22.12.2020 . Над 1/3 от бюджета на НС е отишъл за заплати 4| 2570 |22.12.2020 . Съдът: Цените на топлинната и електрическата енергия са незаконни 9| 3080 |10.12.2020 . КПКОНПИ е осъдена да плати на митнически шеф над 250 000 лв. обезщетение 11| 4178 |10.12.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ