Събота, 18 Август 2018, 09:25
Frognews
5| 3781 |17.07.2018

Сакскобургготски загуби делото за дворец ”Врана”, плаща 161 хил. лв. разноски за адвокати

.
Върховният касационен съд отказа да разглежда делото за собствеността на стопанството на резиденция ”Врана” и имотът остава окончателно в ръцете на държавата.

ВКС остави в сила решението на Софийския апелативен съд, който излезе със сходни мотиви като тези по другите дела за "царската реституция" – имотът не е бил лична собственост на монарсите, а на Интендантството на Цивилната листа на Царя, която е била държавна институция. Това означава, че имотите не са били лична собственост на царете, а на държавата, отбелязва Медиапул.

 

По делото има доказателства, че стопанството "Врана" е било управлявано от "чиновници". То е поддържано от наемни работници и служители, на които е било заплащано от Интендантството. "От отглеждането на цветя и продажба на селскостопански продукти са реализирани приходи, които са внасяни в държавния бюджет", се посочва в решението на ВКС.

 

Върховният касационен съд осъжда Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да платят и 161 хил. лв. разноски на държавата за адвокати.

 

Досега съдът е признал собствеността на държавата върху дворците "Кричим", "Саръгьол" и "Ситняково". Все още се водят делата за "Царска Бистрица", двореца "Врана" и 16 500 дка гори в Рила.

 

Стопанството на двореца "Врана", което бе известно като стопанството на УБО по времето на тоталитаризма, никога не е било връщано на Сакскобургготски. Съдебното дело започна по техен иск да бъдат признати за собственици на 1 414 дка земи край резиденция "Врана". Симеон Сакскобургготски и сестра му съдеха държавното дружество "Врана" ЕАД.

 

Делото за двореца "Врана" все още продължава. Резиденцията бе първият реституиран "царски" имот през 2001 г. със заповед на тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски. Веднага след реституцията Симеон Сакскобургготски дари парка "Врана" на Столичната община, но си запази правото на ползване. Сега паркът е отворен за посетители през уикенда.

 

Въпреки че държавата печели всички дела на своя територия за собствеността на "царските имоти", то не така стоят нещата с делото, което Симеон и сестра му заведоха срещу България в съда в Страсбург.

 

В средата на април Европейският съд по правата на човека отхвърли жалбата на фамилията Сакскобургготски за действията на българската държава по ключовия казус с реституцията на резиденция "Кричим". Делото в Страсбург обаче ще продължи по жалбите на Симеон II и сестра му Мария-Луиза Хробок заради наложения през 2009 г. от Народното събрание мораториум върху продажбата и комерсиалната употреба на т.нар. "царски имоти".

 

Сакскобургготски и България получиха срок до края на септември, за да се споразумеят по делото преди съдът да се произнесе окончателно.

 

Делото за резиденция "Кричим" бе ключово за разплитане на възела с делата за имотите на Симеон II и сестра му. На три инстанции българският съд обяви, че резиденцията е строена с пари на Интендантството. Магистратите приеха, че няма доказателства, че имотът е строен с лични пари на царете, а това е станало с държавни средства. С тези аргументи реституционните претенции на Сакскобургготски бяха отхвърлени.

 

Казусът "Кричим" повлече в тази посока и решенията на българските съдилища за останалите имоти.

България може да бъде накарана да плаща значителни обезщетение на Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок заради наложения през 2009 г. мораториум. Той бе гласуван от парламента в първите месеци на първото правителство на ГЕРБ.

 

По настояване на лидера на РЗС Яне Янев, който сега е съветник на премиера Бойко Борисов, парламентът гласува мораториум върху продажбата и комерсиалната употреба на всички имоти, върнати от държавата на Сакскобургготски. Мораториумът трябваше да е временен, до приемането на закон, който да уреди въпросът с тези имоти. Целта на забраната бе да се обезпечат съдебните дела. Мораториумът обаче не е отменен вече близо девет годин, а закон няма.

 

Пред съда в Страсбург царската фамилия жали, че мораториумът ги е поставил в ситуация на правна несигурност относно собствеността им и начините за нейното използване. Те нямат право на достъп до съд, за да жалят мораториума, тъй като българският съд не може да се произнася върху това решение на парламента.

 

Съдът в Страсбург ще прецени дали България е допуснала нарушение на защитата на собствеността, правото на справедлив процес и правото на справедливо обезщетение. Ще се разгледат решенията на българските съдилища, които признават държавата като собственик на дворците "Саръгьол" и "Ситняково". За разлика от резиденцията "Кричим", те вече бяха върнати от държавата на Сакскобургготски, а после му бяха отнети след решението на съда.

 

В края на миналата година Сакскобургготски предложи на държавата извънсъдебно споразумение заради делото в Страсбург. Тогава се заговори за приемане на специален закон за царските имоти и дори за компенсиране на царската фамилия, но инициативата бе пресечена преди началото на българското председателство на Съвета на ЕС.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Делото за влаковата катастрофа в Хитрино се гледа в шуменското следствие 0| 2489 |16.07.2018 . Домусчиев загуби делото за БМФ, плаща 60 млн. лв. 5| 6330 |13.07.2018 . Делото за приватизацията на Български морски флот приключи в полза на държавата 3| 3031 |12.07.2018 . МВР хрантути един от „Суджукгейт“! Командированите в Кранево полицаи спят в хотела на обвиняем по делото 0| 4612 |03.07.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах

Вашите лични данни / GDPR

Скъпи потребители,

От 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR. Във връзка с това "Фрог Нюз" EООД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR. Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

РАЗБРАХ