Съмна! Най-после е готов стандартът за съдебна медицина

Проблемът с липсата на стандарт за съдебната медицина се постави остро след случая в Стара Загора с обезобразената с макетен нож Дебора. И сега по спешност МЗ представя проект.

В него се посочва, че той указва минималните организационни изисквания за осъществяване на своевременна, достатъчна и качествена съдебномедицинска дейност, която да отговаря на нуждите и изискванията на органа, което е назначил експертизата, и обществото. А те могат да бъдат надграждани от всяка съдебномедицинска структура в интерес на съдебните медици и гражданите.

Според стандарта съдебномедицинската дейност се разделя на две независими области. Първата е експертната съдебна медицина. Тя е основната и е свързана с изготвянето на съдебномедицински експертизи, назначени от правораздавателните органи. Тя е регламентирана от множество нормативни актове – Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт, Гражданския процесуален кодекс и тн.

По-малката област на съдебната медицина е т. нар. клинично-административна съдебна медицина. Тя е свързана с дейности като: прегледи на живи лица по тяхно желание, изследване на човешки трупове и трупни части, възложени от ръководствата на лечебните заведения или по желание на близките, участие на съдебни медици в патологоанатомични аутопсии и други дейности, възложени от работодателя.

Към този вид дейност се причисляват и огледите на местопроизшествия, като участие в процесуално действие, което не представлява експертна дейност. Данните от огледа на местопроизшествието могат да бъдат използвани при изработване на евентуално назначена експертиза по случая, се посочва в стандарта.

Друга задача на съдебната медицина е да спомага за защитата на живота, човешките права и достойнство чрез установяване на нарушената телесна неприкосновеност, при сексуално насилие, при малтретиране на деца, на възрастни и беззащитни хора, на задържани или лишени от свобода лица, при жертви на трудови злополуки и др.

Тя освен това спомага и за повишаване на правното съзнание на медицинските специалисти.

В стандарта са уредени 10 вида съдебномедицинска дейност, сред които са амбулаторни прегледи, освидетелстване и експертизи на живи лица, установяване на настъпила смърт извън лечебно заведение, аутопсии, експертиза на веществени доказателства и ДНК анализ и т.н.

В стандарта е записано, че "съдебномедицинските експерти трябва да изпълняват своята работа при пълна независимост и безпристрастност. На експертите не може да се оказва какъвто и да е натиск. Заключенията им трябва да са обективни, независими и аргументирани".

Детайлно е разписано какви за изискванията, когато се прави експертиза на труп и аутопсия, както и за съдебномедицинската експертиза на живи лица.

Така например за изследването на жив човек е предвидено, че може да бъде извършено само от лекари с призната специалност по "Съдебна медицина и деонтология". "Препоръчително е присъствието на второ лице – технически изпълнител, еднополов служител на правоохранителните органи, при деца – педагог, служител на социалните служби, родител/настойник и т.н.", предвижда стандартът. И в него се посочва, че вземането на материали за допълнителни лабораторни изследвания и фотодокументиране се извършва след изрично получено информирано съгласие. "Съдебномедицинските прегледи е задължително да се извършват при много добро осветление (дневна светлина или достатъчно изкуствено осветление)", пише още в наредбата.

Тя регламентира още, че съдебномедицинското освидетелстване след сексуално насилие е задължително да се извърши веднага

"Не се допуска извършване на инвазивни или силно болезнени диагностични манипулации, освен при изрично писмено съгласие на освидетелствания", гласи друго изискване за освидетелстването.