Обществено признание – лична тишина


Изследването е проведено сред 1006 български граждани на възраст 25–64 години и показва, че макар 75% от анкетираните да определят насилието над деца като водещ проблем, темата остава трудно обсъждана в семейството. В над една трета от случаите родителите дори не разговарят с детето след инцидент.



Корените на агресията: разпознати, но неосъзнати напълно


Насилието в семейството, липсата на родителски контрол и негативното влияние на връстници се определят като водещи причини за детската агресия. Бедността обаче се споменава от едва 23% от анкетираните, което показва подценяване на социално-икономическите фактори. От фондацията подчертават, че именно средата често предопределя емоционалното развитие на децата.

Срам, страх, мълчание


„Тревожна е тенденцията към затваряне на проблема в семейството“, посочва Мариета Гечева, програмен директор „Закрила на деца“ във фондацията. Въпреки че 59% от родителите признават, че детето им е било жертва на насилие, а 63% – че е проявявало такова, в повечето случаи не се търси външна помощ.



Време за действие, не за вина


Изводите от изследването са категорични: нуждаем се от промяна във възприятието – не кой е виновен, а как да помогнем. Йоана Маринова, изпълнителен директор на фондацията, предупреждава, че липсата на реакция създава риск от поколение, отчуждено от българските ценности като взаимопомощ, отговорност и общност.

Какво следва?


Фондацията настоява за ясен модел на правосъдие за деца, ново законодателство и специализирани съдебни структури. Изследването е част от цялостната стратегия на организацията за създаване на устойчива среда за закрила на децата.