САЩ и съюзниците обсъждат разполагането на войски в Източна Европа, включително у нас

Сред страните, които обмислят да приемат разполагането на войски на своя територия, са България, Румъния и Унгария. Разполагането ще наброява приблизително 1000 души персонал във всяка страна и ще бъде подобно на предните бойни групи, които понастоящем са разположени в балтийските държави и Полша. Това съобщават пред CNN трима американски служители, запознати с обсъжданията.

САЩ и Великобритания са сред държавите, които обмислят ново разполагане на военни сили преди инвазията, но според европейски дипломат не всички 30 членове на НАТО желаят това.

Съюзниците от НАТО не са единни в мнението си относно сериозността на заплахата. Германия, например, отказа да продаде ново въоръжение на Украйна. Поради това САЩ водят разговори за изпращане на допълнителни сили на двустранна основа, както го описва един служител, като "коалиция на желаещите".

Най-общо казано, американската военна цел ще бъде "да се отговори на възможностите", за които настояват съюзниците от НАТО в региона, заяви миналата седмица друг служител от отбраната. Силите на САЩ биха могли да действат, както вече го правят едностранно в Европа, но и в рамките на съществуващите командни структури на НАТО.

Възможността за разполагане на част от силите по-близо до границите на Русия преди инвазията е промяна от страна на администрацията, която преди това се опасяваше от допълнителни провокации от страна на Москва. Този ход може да бъде използван от Кремъл като пример за агресивната позиция на НАТО, за да оправдае Русия увеличаването на силите си по границите на Украйна.

Прессекретарят на Пентагона Джон Кърби заяви в понеделник, че САЩ са поставили 8 500 военнослужещи в САЩ в състояние на повишена готовност, в случай че бъдат задействани Силите за отговор на НАТО и американските военни трябва да реагират бързо. Преобладаващата част от тези сили обаче са предназначени за дейност, подкрепяна от целия алианс. САЩ и НАТО вече разполагат с десетки хиляди други военнослужещи в Европа, които могат да използват при евентуално допълнително разполагане на сили на територията на източноевропейските съюзници.

Във вторник Кърби заяви пред CNN, че някои войски също са в повишена готовност "само за целите на Съединените щати, за да видим дали има нужда да продължим да успокояваме на двустранна основа някои от нашите съюзници от НАТО в Европа". Президентът Джо Байдън също заяви, че "може да премести някои от тези войски в близко бъдеще, просто защото това отнема време" и защото източноевропейските съюзници на САЩ имат "основание за безпокойство".

Първоначално президентът Байдън планираше да направи изказвания пред обществеността относно ситуацията с Русия още тази седмица, твърдят източници, но сега не е ясно дали ще го направи, тъй като Белият дом продължава да се опитва да се ангажира с Русия по дипломатически път.

Военното планиране се извършва в момент, когато САЩ са все по-загрижени, че руската инвазия в Украйна може да се случи по всяко време и в кратки срокове.

"Когато казахме, че е неизбежно, то си остава неизбежно", заяви прессекретарят на Белия дом Джен Псаки по време на ежедневния брифинг във вторник. "Но отново не можем да направим прогноза какво решение ще вземе президентът Путин. Все още сме ангажирани в дипломатически дискусии и преговори".

Във вторник украински официални лица реагираха на думите на Псаки, като нарекоха ситуацията с Русия "опасна", но не и "неизбежна".

Източник, близък до украинското ръководство, заяви във вторник, че началниците на отбраната и разузнаването анализират ежечасно сателитни снимки на руските сили, предоставени "от САЩ и други западни агенции", но все още не виждат Русия "да влиза в боен режим или да се позиционира за атака".

Източникът допълва, че ако Русия издаде заповед за нападение, Украйна смята, че руските сили в близост до границата ще бъдат готови за една до две седмици.

В писмените си отговори на руските искания за сигурност, които се очаква американската администрация да представи на Кремъл тази седмица, САЩ едва ли ще оставят място за преговори относно политиката на отворени врати на НАТО, която е основното недоволство на президента Владимир Путин. По тази причина в Белия дом съществуват известни опасения, че Москва ще използва отговора на САЩ като претекст да заяви, че дипломацията се е провалила.