ЕС съзря в "Южен поток" конкурент на "Набуко"

„Набуко” предполага транспортирането на природен газ от каспийския регион в европейските страни, като се заобиколи Русия, през Азербайджан, Грузия, Турция, България, Унгария, Румъния и Австрия. Йотингер посочи, че ЕК действа от гледна точка на необходимостта от диверсификация на енергийните доставки за ЕС. Той очаква през следващите години доставките на природен газ за страните от ЕС да се увеличат.

На 13 септември при посещението на руския премиер Владимир Путин в София беше подписано споразумение между Българския енергиен холдинг и руския гигант “Газпром” за създаване съвместно акционерно дружество във връзка с реализацията на проект за изграждане на газопровод на българска територия, като част от газопроводна система „Южен поток“. При положително инвестиционно решение за проекта, съвместната компания ще изгради и ще бъде собственик и оператор на газопроводната система „Южен поток“ на българска територия.

Българският външен министър Николай Младенов беше категоричен, че подписаните споразумения с руската страна по никакъв начин не пречат на изграждането на “Набуко”. „И двата проекта за нас са важни”, подчерта Младенов. Министърът заяви още, че очаква в следващите един-два месеца да има сериозно развитие по отношение на проекта за газопровода „Набуко“.

През октомври при посещението на унгарския премиер Виктор Орбан в България премиерът Бойко Борисов призова Европейската комисия да покаже, че “Набуко” действително е приоритет за нея, като се съгласи “кредитите, които трябва да изтеглят нашите държави за финансирането на този проект, да бъдат изтеглени от Европейската инвестиционна банка, но дефицитът, които ще направят тези кредити, да бъде изваден зад скоба и да не получат тези държави санкции за превишаване на дефицита от Брюксел”.

Унгарският премиер изцяло подкрепя това предложение, информира българският министър-председател, като изрази надеждата си този въпрос да бъде вкаран в дневния ред на ЕС по време на унгарското председателство през първата половина на следващата година. “Това ще е тестът дали този проект е действително приоритетен или само на книга”, настоя Борисов. Със задачата да поставят този въпрос на срещите на ЕКОФИН и на Съвета на енергийните министри са натоварени министърът на финансите Симеон Дянков и на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.

Външният министър Младенов ще се срещне утре в ръководството на Международната проектна компания за газопровода “Набуко”, съобщават от пресцентъра на МВнР. Срещата е по инициатива на българската страна. Ще бъдат обсъдени перспективите пред проекта, както и следващите стъпки, които страните-участнички трябва да предприемат за бързата му реализация.

Поисках тази среща, защото реализацията на “Набуко” е приоритет за България и за Европа. Нашата страна е направила всичко необходимо, за да улесни стартирането на проекта. Именно поради това ние трябва да бъдем активни в мобилизирането на още европейска подкрепа за “Набуко”. Особено след възможностите, които се откриват след изявлението на вицепремиера на Туркменистан Баймурад Ходжамухамедов, според когото страната му е готова да доставя 40 млрд. куб. м. газ годишно за “Набуко“, заяви Николай Младенов.

Освен на проекта “Набуко” еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер посвети днешното си изказване и на Споразумението за партньорство и сътрудничество между Русия и ЕС, подписано през 1994 година. Според него в частта си за енергийното сътрудничество то не отговаря на потребностите на двустранните отношения. „Това споразумение не отговаря на потребностите на нашето сътрудничество в сферата на енергетиката”, каза комисарят. Той настоя за сключването на ново базово споразумение за партньорство и сътрудничество между Русия и ЕС. Според него трябва да бъдат разработени приоритетите в енергийните отношения до 2050 година.

Срокът на действие на споразумението за партньорство и сътрудничество изтече през декември 2007 г. Дълго време Полша блокираше началото на преговорите по новото стратегическо споразумение. Варшава наложи вето върху началото на преговорите, след като Русия наложи забрана за внос на полска земеделска продукция.

Поради това Европейската комисия не можа да получи мандат за преговори с Русия за такова споразумение. Поляците бяха подкрепени от литовците. Полша сне ветото си, след като Русия отмени забраната, но Вилнюс продължи да настоява за блокиране на преговорите до средата на месец май 2008 г., когато след среща с Дмитрий Рупел, външен министър на тогавашния ротационен председател на ЕС Словения, литовският външен министър заяви, че Вилнюс се отказва от ветото си при условие, че позициите на Литва бъдат взети предвид при преговорите.

Стартът на преговорите беше даден на срещата на върха ЕС-Русия в Ханти Мансийск в края на юни 2008 г., но те бяха замразени след войната между Грузия и Русия през август 2008 г. „Докато руските войски не се изтеглят на своите позиции преди 7 август, ще бъдат отложени преговорите за споразумението за сътрудничество”, се казва в изявление на лидерите на ЕС, прието по време на извънредната среща в Брюксел на 1 септември 2008 г.

ЕС и Русия подновиха преговорите за ново споразумение за партньорство през декември 2008 г. До май 2010 г. са проведени 9 дипломатически кръга в рамките на преговорите по този въпрос.