ScienceDaily: Фалшивите новини създават фалшиви спомени на гласоподавателите

Това показват проучвания на британската Асоциация за психологическа наука, публикувани в списание „Психологическа наука“ (ScienceDaily) .

Ето какво се казва още в публикацията.

Изследването е проведено през седмицата, предшестваща референдума за 2018 г. за легализиране на абортите в Ирландия, но изследователите предполагат, че фалшивите новини вероятно имат подобни ефекти в други политически контексти, включително президентската надпревара в САЩ през 2020 г.

„При силно емоционални, пристрастен политически контекст, като президентските избори през 2020 г., избирателите може да„ помнят “изцяло изфабрикувани новини“, казва водещият автор Джилиан Мърфи от университетския колеж Корк.

„По-специално, те вероятно ще„ помнят “скандали, които се отразяват зле на противниковия кандидат“. Изследването е ново, защото изследва дезинформация и фалшиви спомени във връзка с референдум в реалния свят, обяснява още Мърфи.

Тя и нейните колеги, включително водещата изследователка на паметта Елизабет Лофтъс от Калифорнийския университет Ървайн, набират 3 140 избиратели, отговарящи на изискванията да гласуват онлайн и ги запитват как планират да гласуват на референдума.  След това за целите на експеримента  на всеки участник са представени шест новинарски репортажа, два от които фалшиви. В материалите симпатизанти на едната страна правят нещо скандално или нелегално. След това участниците са питани дали са чували за описаното и дали имат конкретни спомени за него. След това изследователите са съобщили на избирателите, че някои от историите  са измислени и ги канят да посочат тези, за които смятат, че са фалшиви. Накрая участниците правят и тест за базов познавателен тест.

Почти половината от анкетираните съобщават за един спомен за фалшиви новини, много от тях си спомнят детайли за измислена новина, които не са в реални репортажи. Хората, които подкрепят легализирането на аборта, е по-вероятно да са "запомнили" фалшива новина за противници на тяхната позиция, тези срещу легализацията също помнят по-добре измислици за "врага". Много от участниците не успяват да променят това което си спомнят дори след като разбират, че част от информацията може да е фалшива.  Някои от  участниците дори разказват подробности, които фалшивите новини не включват.

"Това демонстрира лекотата, с която можем да засадим тези изцяло изфабрикувани спомени, въпреки това подозрение на избирателите и дори въпреки изричното предупреждение, че може да са им показани фалшиви новини", казва Мърфи.

Резултатите на когнитивния тест не показват кои е по-вероятно да съставят фалшиви спомени - по-интелигентни или не. Но тези с по-ниски когнитивни способности по-често си спомнят фалшиви новини, които съвпадат с тяхното мнение. Тази констатация предполага, че хората с по-високи може да са по-склонни да поставят под съмнение личните си пристрастия и своите източници на новини, казват изследователите.

 Изследователите казват, че планират да разширят това проучване, като изследват влиянието на фалшивите спомени, свързани с референдума за Brexit и „движението #MeToo“.

Лофтъс казва, че разбирането на психологическите ефекти от фалшивите новини е критично, като се има предвид, че усъвършенстваната технология улеснява създаването не само на фалшиви новини и изображения, но и на фалшиви видеоклипове.

„Хората ще действат по фалшивите си спомени и често е трудно да бъдат убедени, че фалшивите новини са фалшиви“, казва Лофтус и добавя:  „С нарастващата възможност да се правят новините невероятно убедителни, как ще помогнем на хората да не бъдат заблуждавани?“