Семерджиев и закрилниците му ще чакат да забравим

Жестокият инцидент е огледало на средата, в който живеем. И доказателство, че колкото и да си затваряме очите пред корупцията, калинките, мафията, безотговорните институции и всичко гнило в държавата ни, жертвите ще сме ние. Винаги ще плащаме за мълчанието си с най-ценното - живота. И ще ни боли най-много, когато децата и млади хора умират заради страха ни.

Георги Семерджиев е живото доказателство за това как беззаконията се превръщат в норма на живот. Протестите на хората са само видимата част на отзвука от кървавата  баня, разиграла се на кръстовището до търговския център. Бъдете сигурни, че десетки служители на различни ведомства и най-вече в МВР сега треперят за местенцата си. Знаят, че този път ще има проверки, за да се разбере как така човек с толкова прегрешения зад гърба си,  е дерибействал безнаказано.

Голяма част от блюстителите на реда ще започнат да се топят един друг - познат прийом за отърваване, когато ножа опре до кокала. Немалка част ще се сетят за старите си болежки и ще се въоръжат с болнични. Трети пък ще решат, че им е време да си вземат отпуската и ще забегнат възможно най-далече от епицентъра на събитията. Ще има и такива, които ще потърсят тих пристан и ще опитат да се преместят на друга работа, отново в системата на МВР. 

Тези подводни течения повличат държавните институции при  всеки голям скандал, особено, когато има и жертви. Така е всеки път, докато бурята отмине... До следващата.

Спомням си как обществото ни безмълвно посрещна в средата на 2020 г. новината за мижавата присъдата от година и половина условно срещу прокурорския син Бисер Андреев. На 5 август 2011 г. служителят на съдебна охрана смъртоносно помете двама млади хора  - Николай Спасов и приятелката му Паола Тодорова на бул. “България”.  Трагедията не слезе от първите страници на медиите в продължение на няколко седмици. Но с времето темата стана безинтересна, а съдебната сага приключи с минимални щети за извършителя, както обичат да казват ченгетата.  

Трагедията, причинена от Георги Семерджиев придоби още по-изкривена форма от тази, при която колегата Милен Цветков загуби живота си. Защото наркотиците се превърнаха едва ли не само само в един дребен “акцент” на апокалиптичната картина. Тя се оказа “украсена” с фалшива шофьорска книжка, полицейска палка,  сини лампи, фалшиви номера и какво ли още не. 

Най-големият ни враг като че ли се оказва времето. На него сега ще разчита татуиръният с кръстове отгоре до долу мъж. Търпеливо ще чака да спрем да говорим, да търсим, да настояваме и… да забравим. Ще се надява на следващ скандал, който да покрие неговото деяние. Бъдете убедени, че на същото ще разчитат и неговите закрилници. И те не са никак малко.     

Катя Илиева