Серхий Кузан: Мирният план на Путин всъщност е призив за капитулация на Украйна

Серхий Кузан, Atlanticcouncil.org. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.

След като Доналд Тръмп ще се завърне в Белия дом през следващите седмици, все повече се засилват спекулациите, че Украйна и Русия може скоро да започнат сериозни мирни преговори. Въпреки това има много малко признаци, че руският президент Владимир Путин е готов да се откаже от целта си да подчини Украйна. Вместо това, мирната формула, която в момента се насърчава от представители на Кремъл, по-скоро ще проправи пътя за следващия етап от кампанията на Путин за пълно заличаване на украинската независимост.

Още от провалените мирни преговори през пролетта на 2022 г. по време на началната фаза на пълномащабната инвазия Русия настоява, че всяко мирно споразумение трябва да включва териториални отстъпки от страна на Киев заедно с украински неутралитет и цялостна демилитаризация на страната. Самият Путин формулира териториалните очаквания на Русия през юни 2024 г., като поиска от Киев да отстъпи четири частично окупирани украински провинции, нито една от които не е изцяло под руски контрол. Това би означавало да се предадат големи количества неокупирана украинска територия, включително град Запорожие с население от около три четвърти милион души.

По много други поводи Путин и колегите му от Кремъл са потвърждавали своите условия. Сред тях са Украйна официално да се откаже от стремежа си за членство в НАТО и да се съгласи да не влиза в никакви военни съюзи със западните сили. Очаква се Киев да приеме и значителни ограничения по отношение на числеността на въоръжените си сили и видовете оръжейни системи, които може да притежава.

Тези предложения не са рецепта за устойчиво споразумение. Напротив, мирният план на Путин всъщност е призив за пълна капитулация на Киев. Исканията на Москва са преднамерено разработени така, че да оставят Украйна в международна изолация и да не може да се защити. Ако тези условия бъдат наложени на украинските власти, няма съмнение, че Путин ще използва всяка последваща пауза във военните действия, за да се превъоръжи, преди да поднови войната през следващите години.

Истинските намерения на Русия могат да се видят в настояването ѝ Украйна да се откаже от усилията си за присъединяване към НАТО и да приеме постоянен геополитически неутралитет. Москва твърди, че това е от съществено значение за гарантиране на руската национална сигурност, но собствените действия на Путин сочат друго.

Когато съседна Финландия обяви плановете си да се присъедини към НАТО през 2022 г., Путин не положи никакви усилия да блокира процеса и обяви, че Русия „няма проблеми“ с присъединяването на Финландия. След това той отиде още по-далеч, като изтегли повечето руски войски от границата с Финландия. Очевидно е, че Путин не разглежда НАТО като заплаха за сигурността на самата Русия. Вместо това той вижда в алианса потенциална пречка за собствените си експанзионистични амбиции в Украйна.

Руските искания за неутрална и демилитаризирана Украйна трябва да бъдат еднакво неприемливи в Киев и сред западните партньори на Украйна.

Съгласяването с условията на Кремъл би означавало милиони украинци да бъдат оставени на милостта на Путин, а също така би окуражило Москва и би предизвикало още по-голяма руска агресия. От Чечня и Грузия до Крим и Сирия, през последните две десетилетия има достатъчно доказателства, че всеки следващ неуспех да се потърси отговорност от Русия само насърчава нова ескалация.

Погрешните усилия на Запада да успокои Путин вече доведоха до най-голямата и най-кръвопролитната европейска война след Втората световна война. Всички по-нататъшни опити за умиротворяване ще имат също толкова катастрофални последици за бъдещата стабилност и сигурност на Европа. Всъщност високопоставени европейски служители вече предупреждават, че военната конфронтация с Москва става все по-вероятна, като ръководителят на германската шпионска служба Бруно Кал наскоро прогнозира, че Русия може да се опита да изпита НАТО преди края на настоящото десетилетие.

Докато Русия настоява за разоръжена и неутрална Украйна, украинските официални лица се подготвят за евентуални мирни преговори, като поставят на първо място необходимостта от надеждни гаранции за сигурност. През последните месеци украинският президент Володимир Зеленски сигнализира за готовността на страната да направи временен компромис по отношение на териториалната цялост, за да се придвижи напред към жизнеспособен мир. В същото време официални лица в Киев подчертаха, че няма място за подобни компромиси по въпроса за гаранциите за сигурност.

Целта на Украйна остава членството в НАТО, което се разглежда в Киев като единствената надеждна дългосрочна гаранция за сигурността и суверенитета на страната. Въпреки това ключови членове на алианса, сред които САЩ и Германия, продължават да изпитват дълбоко нежелание да приемат стремежите на Украйна към НАТО.

Тъй като пътят на страната към присъединяване към НАТО вероятно ще бъде изключително труден от политическа гледна точка, украинските официални лица проучват и възможността за двустранни гаранции за сигурност. В неотдавнашно интервю с американския подкаст Лекс Фридман Зеленски заяви, че гаранциите за сигурност на Киев за прекратяване на войната с Русия ще бъдат ефективни само ако Съединените щати ги предоставят. Той също така се изказва язвително за Будапещенския меморандум от 1994 г., според който Украйна се отказва от третия по големина ядрен арсенал в света в замяна на гаранции за сигурност от страна на Русия, САЩ и Обединеното кралство, които в крайна сметка се оказват безполезни.

Като се имат предвид диаметрално противоположните позиции на Русия и Украйна по въпроса за членството в НАТО, изглежда сигурно, че гаранциите за сигурност ще бъдат най-проблемната точка по време на предстоящите преговори за прекратяване на войната. Могат ли западните лидери да предложат надеждна формула за сигурност, която да гарантира украинската държавност и да възпре по-нататъшната руска агресия? Ако не го направят, перспективите пред Украйна ще бъдат мрачни, а останалата част от Европа ще бъде изправена пред години на скъпоструваща конфронтация с възраждаща се Русия.

Серхий Кузан е председател на Украинския център за сигурност и сътрудничество. Преди това е бил съветник на украинското министерство на отбраната (2022-2023 г.) и съветник на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (2014 г.).