Шефът на БНБ Радев: Конфликтите в Близкия изток помпат директно инфлацията у нас

Инфлацията като заложник на конфликтите

Според ръководителя на централната банка ескалацията на напрежението в Близкия изток вече не представлява просто външен шок, а пряк фактор за формирането на цените у нас. Влошаването на средата за сигурност удря директно по енергийните пазари, което от своя страна се пренася върху джоба на потребителите и бизнеса в цяла Европа.

"Когато геополитическите развития започнат едновременно да влияят върху цената на енергията, инфлационните очаквания и доверието, премията върху надеждността на политиките и институциите нараства значително", посочи Димитър Радев в речта си, публикувана на официалния сайт на БНБ.

Той обърна специално внимание на факта, че икономическата устойчивост вече не се измерва само с финансови показатели, а зависи от стратегическите и институционалните реакции на държавата спрямо външните заплахи.

Тест за родното управление

Гуверньорът не спести и критиките си към нестабилната вътрешна среда, подчертавайки, че стратегическата ориентация на България в европейската рамка е ясна, но реалното управление остава под въпрос.

"По-непосредственият въпрос е дали вътрешната политическа среда може да осигури необходимата последователност и ефективност в един по-взискателен контекст. Именно там ще се определи следващият етап - не в декларациите, а в управлението", предупреди ръководителят на централната банка.

Еврозоната не е извинение за харчове

В условията на пълноправното членство на страната ни в еврозоната от началото на тази година, Радев изтъкна, че въвеждането на единната европейска валута засилва институционалната стабилност, но категорично не отменя нуждата от разумни национални решения. Точно обратното – променената макроикономическа среда изисква желязна финансова дисциплина.

"Това поставя още по-голяма тежест върху националните политики - фискалната дисциплина, конкурентоспособността и институционалната ефективност", добави Димитър Радев.

Според анализа му стабилността не трябва да се възприема от институциите като пасивна даденост, а като задължително условие, което прави възможно съществуването на всички останали държавни политики.