Саудитските власти обявиха, че са свалили дронове, насочени към петролна инфраструктура в източната част на страната и в района на столицата Рияд. По данни на Рияд безпилотните апарати са били изстреляни от Ирак от подкрепяна от Иран въоръжена групировка. За дронове съобщиха още Йордания и Северен Ирак, а Техеран обяви, че шест търговски кораба са били върнати, след като са направили опит да преминат през Ормузкия проток без негово разрешение.
На този фон войната между САЩ и Иран навлиза в нов повратен момент. След края на тримесечното примирие бойните действия бяха подновени, но нито една от страните не успява да постигне решаващо стратегическо предимство. Макар американските въздушни удари да са временно преустановени, администрацията на Тръмп не изключва нова ескалация.
Анализатори очертават шест ключови въпроса, които могат да определят развитието на конфликта през следващите седмици.
Републиканците ще поискат ли край на войната?
Все повече представители на Републиканската партия публично поставят под съмнение колко дълго може да продължи конфликтът.
Председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън заяви, че е време войната да бъде приключена, а сенаторът Бил Касиди смята, че първоначалните цели вече е трябвало да бъдат постигнати.
Проблемът пред Белия дом е, че Иран не показва готовност за ново ядрено споразумение, а САЩ все още не са постигнали една от основните си стратегически цели – свободното корабоплаване през Ормузкия проток.
Ще се обърне ли общественото мнение срещу Тръмп?
Обществената подкрепа за войната отслабва още повече след смъртта на четирима американски военнослужещи през последните дни.
Общият брой на загиналите американски военни вече е 18, а Пентагонът съобщи, че ранените са над 600.
Проучвания показват, че значителна част от републиканците и независимите избиратели биха се противопоставили на конфликта, ако броят на жертвите сред американските войници продължи да расте.
Ще реши ли Тръмп да ескалира конфликта?
Президентът нееднократно предупреди, че може да разпореди още по-мащабни удари срещу Иран.
Сред обсъжданите варианти са атаки срещу стратегическа инфраструктура или опит за установяване на контрол върху райони като остров Харг и Ормузкия проток.
Подобен сценарий обаче почти сигурно би изисквал изпращане на сухопътни войски – вариант, който американското общество категорично не подкрепя.
Освен това според американски медии вицепрезидентът Джей Ди Ванс и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн са предупредили за опасностите от по-нататъшна ескалация, както и за намаляващите запаси от високоточни боеприпаси.
Докъде ще стигнат цените на петрола?
Една от най-сериозните последици от конфликта остава заплахата за световните енергийни доставки.
Подкрепяните от Иран хути вече обявиха блокада на Баб ел Мандеб и започнаха атаки срещу кораби в Червено море – маршрут, който служи като алтернатива на Ормузкия проток.
Цената на петрола вече надхвърли 100 долара за барел за първи път от май насам, а цените на горивата в САЩ отново се покачват.
Според анализатори именно поскъпването на горивата може да се превърне в един от най-сериозните политически проблеми за администрацията на Тръмп.
Ще намали ли Тръмп собствените си цели?
В началото на конфликта американският президент настояваше за „безусловна капитулация“ на Иран и окончателно унищожаване на ядрената му програма.
Днес обаче изглежда все по-вероятно Белият дом да бъде принуден да се задоволи с по-ограничени резултати – например възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток, дори без всеобхватно ядрено споразумение.
Тръмп вече нееднократно заяви, че иранската ядрена програма е сериозно отслабена и може да бъде наблюдавана без нова мащабна военна операция.
Ще се намеси ли Конгресът?
Все повече законодатели настояват Конгресът да упражни конституционните си правомощия и да ограничи възможността президентът еднолично да продължава войната.
Сред обсъжданите варианти са блокиране на допълнително финансиране за операцията и приемане на нови резолюции по Закона за военните правомощия.
Някои републиканци вече поставят под съмнение аргумента на администрацията, че възобновените бойни действия представляват „нов конфликт“, а не продължение на вече започналата война.
Засега Доналд Тръмп уверява, че няма да промени курса си под политически натиск. Последните атаки с дронове в Близкия изток обаче показват, че въпреки обявената пауза във въздушните удари конфликтът остава далеч от развръзка, а следващите решения на Вашингтон могат да се окажат определящи както за региона, така и за световната икономика.
