След боевете при Стара Загора османската Централна армия под командването на Сюлейман паша се насочва към Шипченския проход. Целта е да премине Стара планина и да се свърже с османските сили в Северна България. Срещу нея е Шипченският отряд на генерал-майор Николай Столетов, в който участват руски войници и български опълченци.


Силите са неравни. Османската армия разполага с около 27 000 души, докато защитниците на прохода са около 7500. Именно численото превъзходство позволява на Сюлейман паша да предприеме атаки от различни направления и да хвърля нови части в сражението.

 

21 август: първите атаки


На 21 август започва настъплението срещу Шипченската позиция.


Османските части атакуват по склоновете към ключовите позиции. Защитниците отбиват последователни атаки, като боевете продължават до вечерта. Само през първия ден са извършени множество щурмове, но позициите остават в ръцете на руско-българския отряд.


На следващия ден Сюлейман паша не предприема решителна атака, а прегрупира силите си и подготвя настъплението, което трябва да реши битката.

 

23 август: Шипка е на ръба


Третият ден се оказва най-тежкият.


На 23 август османските войски атакуват позициите от всички страни. Целта е защитниците да бъдат притиснати едновременно и да не могат да прехвърлят достатъчно сили от една позиция към друга.


Сражението продължава с часове. Защитниците са изтощени, а боеприпасите започват да свършват.


Към критичния момент патроните вече не достигат.


Тогава в боя влизат щикове и приклади, а при недостиг на боеприпаси защитниците използват и камъни и откъртени скали срещу настъпващите османски части. 


Сюлейман паша хвърля в боя и резервите си. Натискът става толкова силен, че положението на защитниците изглежда критично.

 

Последните сили


В най-тежкия момент започват да пристигат подкрепленията, изпратени от генерал Радецки.


Първи до позициите достигат 205 войници от 16-и стрелкови батальон. По-късно пристигат и останалите роти от батальона.

 

Подкрепленията се включват непосредствено в боя и помагат на защитниците да задържат позициите си.


Така най-тежкият ден от отбраната на Шипка завършва без османската армия да успее да превземе прохода.

 

Битката не приключва на 23 август


23 август не е краят на Шипченската епопея. Боевете за прохода продължават до 26 август (14 август стар стил), но решителният сблъсък е именно на 23 август (11 август стар стил). След отбиването на голямата атака османската армия не успява да постигне основната си цел – да овладее прохода и да премине през Стара планина.


Задържането на Шипка има важно стратегическо значение за руската армия. Проходът остава под контрола на защитниците и османската Централна армия не успява да осъществи планираното си преминаване през Балкана и съединяване с други османски сили в Северна България.


Затова 23 август остава в историята не просто като ден на тежко сражение, а като моментът, в който отбраната на Шипка е поставена на най-тежкото си изпитание – и устоява.


Шипка не пада.