Шкембе в евро, сметки в лев, истерии на касата. „Битката за лева“ вече отегчава – и е нарушение

Сметки в левове след полунощ

Още в новогодишната нощ, включително в софийски заведения, клиенти получиха сметки, издадени изцяло в левове – въпреки че след полунощ официалната валута вече е евро. Обясненията варираха от „системата не е готова“ до класическото вдигане на рамене. На места дори това липсваше – персоналът просто не смяташе за нужно да обяснява защо нарушава правилата.

По закон от 1 януари касовите бележки трябва да бъдат издавани в евро, независимо с какво плаща клиентът. Но за част от търговците това очевидно остана досаден детайл.

„Нямаме ресто в евро“ – новата класика

На 1 януари шкембе чорбата беше сервирана. Не в левове. В евро. Около 3,07 €.С чесън. Така се появи и вторият хит на прехода: цените вече са в евро, но ако платиш в евро, се оказва, че „няма ресто“. Клиентите бяха любезно насърчавани да платят сутрешното си шкембе в левове или „точно“, сякаш еврото е някаква екзотична валута, появила се внезапно и без предупреждение.

Контролните органи напомнят, че това не е въпрос на избор или настроение. Търговците са длъжни да приемат и двете валути и да връщат ресто в евро. Липсата на подготовка не е аргумент, а проблем на самия търговец.

Опашки, скандали и „битката за лева“

Истинският фолклор обаче се разигра по опашките. В магазини, аптеки и бензиностанции се появиха клиенти, решени да водят лична битка с еврозоната – отказ да плащат в евро, настояване ресто да им се върне в левове и обвинения към касиери, че „предават родината“.

В няколко случая агресията стигна дотам, че се наложи намеса на полиция. Служители бяха притискани да нарушат правилата, защото някой „не признава еврото“. Законът обаче не предвижда възможност клиентът да избира коя валута „харесва“ и коя не.

„Само с български евро“

Към картината се добави и още една екзотика – вътрешни разпореждания в някои магазини плащанията в евро да се приемат само с български евромонети. Всички останали – немски, френски, испански – явно се броят за подозрителни.

А очевидното: всички евромонети и банкноти са законно платежно средство в еврозоната, независимо къде са изсечени. Подобни „патриотични“ ограничения нямат никаква правна стойност, напротив: нарушение са.

Другата България: еврото като спомен и начало

На този фон съществува и друга, значително по-тиха България. Хора, които пазят първата си банкнота от банкомат. Родители, които показват на децата българските символи върху евромонетите. Възрастни, които сравняват левове и евро не с гняв, а с любопитство.

Социалните мрежи се напълниха със снимки на „първите евро“, с истории за символичното теглене секунди след полунощ и с колекционери, които вече търсят българските серии.

Проверки ще има

Институциите вече дадоха ясен сигнал, че нарушенията няма да бъдат подминавани – нито отказите за приемане на евро, нито неправилните касови бележки, нито умишленото объркване на клиентите. Преходен период има, но правилата са ясни и не подлежат на лични интерпретации.

Първите дни на еврото показаха не толкова технически проблеми, колкото психологически. Между еуфорията и истеричния отпор, между символичното ново начало и театралния „рев за лева“, предстои най-важното – шумът да утихне и нормалността да си заеме мястото.