Целта на новата технология е процесът по заснемане и обработване на нарушенията да бъде максимално автоматизиран, а ролята на служителите на МВР да бъде намалена. Така полицаите ще могат да бъдат повече на терен и по-малко да обработват документи в административни структури.
„Искаме нарушенията, установени от камерите, да постъпват автоматично. Намесата на служителите да бъде сведена до минимум, за да могат те да бъдат там, където са необходими – на улицата“, коментира Демерджиев.
Новата система е част от по-широките усилия за модернизиране на пътния контрол и ограничаване на тежките нарушения. През последните месеци бяха въведени камери за измерване на средна скорост, а заснетите нарушения вече могат да водят и до отнемане на контролни точки.
Според плановете системата с изкуствен интелект ще бъде изградена на 35 ключови пътни възела в София – основно по Околовръстния път и Северната скоростна тангента. Сред местата, които ще бъдат наблюдавани, са едни от най-натоварените входове и изходи на столицата, както и важни булеварди като „Александър Малинов“, „Черни връх“, „България“, „Цар Борис III“, „Ломско шосе“, „Сливница“ и „Ботевградско шосе“. Това са участъци, през които ежедневно преминават десетки хиляди автомобили и където често се регистрират нарушения, свързани с висока скорост, рисково изпреварване и агресивно поведение на пътя.
Проектът предвижда изграждането на мащабна мрежа от технически средства. В първия етап са включени 220 специализирани камери за автоматично разпознаване на регистрационни номера и документиране на нарушения. Към тях ще бъдат добавени още 234 камери за общо наблюдение на трафика.
Системата ще включва и над 130 метални конструкции за монтаж, оптична свързаност към всяка контролна точка и около 150 локални комуникационни табла с индустриално оборудване.
По този начин София се включва в дълъг списък от столици, които използват технологията в борбата с нарушенията по пътищата. Сред градовете, които вече използват подобни решения, са Атина, Ханой, Лондон и Пекин.
В гръцката столица започна мащабна кампания срещу едни от най-честите причини за катастрофи – използването на мобилни телефони по време на шофиране и непоставянето на предпазен колан. Градът внедри камери с изкуствен интелект, разработени от австралийската компания Acusensus. Още тестовете на системата показаха впечатляващи резултати – само осем камери са успели да засекат близо 29 хиляди нарушения за по-малко от месец.
Технологията работи чрез специално разположение на камерите, което позволява на софтуера да „погледне“ през предното стъкло на автомобила. Изкуственият интелект анализира поведението на шофьора и може да установи дали той държи телефон, изпраща съобщения или кара без правилно поставен колан.
При установено нарушение системата автоматично обработва изображението и го изпраща за проверка от служител на полицията, преди да бъде наложена санкция. Така се намалява човешката намеса и се ускорява контролът.
Докато Атина се фокусира върху поведението на водачите, Ханой във Виетнам използва изкуствения интелект за цялостно наблюдение на изключително натоварения трафик.
Градът изгражда мрежа от близо 2000 интелигентни камери, разположени по ключови кръстовища. Системите използват т.нар. edge computing – технология, при която данните се обработват директно от камерите, без да е необходимо всичко да се изпраща към централен сървър.
Камерите имат 360-градусов обхват и могат да засичат нарушения на стотици метри разстояние при различни метеорологични условия. Изкуственият интелект разпознава движение в насрещното платно, неправилно престрояване, липса на каски при мотористи, блокирани кръстовища и други нарушения, които създават опасност.
Лондон от своя страна използва изкуствения интелект основно за контрол на автомобилите и спазването на екологичните правила. Британската столица разполага с една от най-развитите системи за автоматично разпознаване на регистрационни номера – ANPR.
Камерите са свързани със зоната за ултра ниски емисии (ULEZ) и автоматично проверяват дали даден автомобил отговаря на екологичните стандарти. След разпознаване на регистрационния номер системата прави справка в база данни и определя дали превозното средство трябва да бъде санкционирано.
Освен екологичен контрол, технологията се използва и за следене на автобусните ленти. Алгоритми анализират движението на автомобилите и могат да разграничат реално нарушение от ситуации, в които колата просто завива или спира в позволена зона.
В Пекин изкуственият интелект вече има още по-широка роля – не само да санкционира, а да управлява движението като цялостна система.
Китайската столица използва технологии, които анализират трафика в реално време и автоматично регулират работата на светофарите, за да намаляват задръстванията.
При контрола на нарушенията системите следят за агресивно шофиране – рязко престрояване без сигнал, опасно близко следване на друг автомобил, както и използване на клаксон в забранени зони чрез специални акустични сензори.
Съвременните AI камери вече могат да разпознават много повече от превишена скорост. Те следят за разсеяност зад волана, включително използване на телефон, писане на съобщения или други действия, които отклоняват вниманието на водача.
Някои системи могат да проверяват и броя на хората в автомобила, например при специални ленти за споделено пътуване, където се изисква повече от един пътник.
Развитието на технологиите позволява и прогнозиране на опасни ситуации. Алгоритмите могат да засекат внезапно спиране, необичайна маневра или движение, което подсказва възможен сблъсък, и да изпратят сигнал към аварийните служби още преди някой да е подал сигнал.
Според изследвания използването на интелигентни камери може значително да подобри безопасността. Анализи показват, че в зоните с внедрени подобни системи катастрофите и нараняванията могат да намалеят с 30–40%. Ефектът не се ограничава само до местата с камери – много шофьори започват да карат по-внимателно и в съседните улици, което специалистите наричат „ефект на трайното сдържане“.
Масовото използване на изкуствен интелект в пътния контрол обаче поражда и сериозни спорове. В Европа и САЩ все по-често се поставя въпросът докъде трябва да стига наблюдението и колко дълго градовете могат да съхраняват информация за движението на гражданите.
Въпреки тези дебати тенденцията е ясна – пътният контрол все повече се превръща в технологична система, в която камерите не просто записват, а анализират, предвиждат и реагират. А изкуственият интелект постепенно се превръща в един от основните инструменти в битката за по-безопасни пътища.
