В проучването са включени 3,1 милиона датчани на възраст над 40 години, проследявани в продължение на 18 години чрез националните здравни регистри. Изследователите са анализирали нивата на шум от пътния трафик около домовете на участниците, като са сравнявали най-шумната и най-тихата страна на жилището.
Резултатите показват, че при увеличение на шума с 11,5 децибела рискът от развитие на болестта на Паркинсон се повишава средно с около 3% за периода на наблюдение. Макар ефектът да не е голям, той е отчетен последователно при всички анализи.
Учените отбелязват още, че наличието на по-тиха част в жилището може частично да намали този риск. Според тях това подсказва, че ограничаването на излагането на шум, особено по време на сън, може да има защитен ефект.
Досегашните изследвания свързваха повишения риск от неврологични заболявания най-вече със замърсяването на въздуха, пестицидите, микропластмасите и други фактори на околната среда. Новото проучване е сред първите, които откриват връзка и с шумовото замърсяване.
Според авторите хроничният шум може да влияе върху организма чрез нарушаване на съня и повишаване на нивата на хормона на стреса кортизол. Именно тези механизми се разглеждат като възможно обяснение за връзката с болестта на Паркинсон.
Изследователите са отчели влиянието на замърсяването на въздуха, но не са разполагали с подробни данни за начина на живот на участниците. Въпреки това те смятат, че този фактор едва ли е променил основните изводи, тъй като връзката между шума и заболяването се наблюдава независимо от образованието и доходите на хората.
Външни експерти определят резултатите като важни, но подчертават, че проучването не доказва пряка причинно-следствена връзка. Пред The Guardian проф. Анна Хансел от Университета в Лестър коментира, че шумът вероятно действа като общ фактор, който увеличава стреса, а не като единствена причина за заболяването. Други учени отбелязват, че шумът често е свързан и с по-нисък социално-икономически статус, което затруднява разграничаването на влиянието на отделните рискови фактори.
Председателят на Британската асоциация за борба с шума Джон Стюарт обаче акцентира, че изследването допълва нарастващия брой научни доказателства за негативното влияние на автомобилния трафик върху физическото и психичното здраве. По думите му резултатите показват, че рискът е най-висок в районите с най-интензивен трафик, което според него трябва да насочи усилията на властите към намаляване на шума по основните пътни артерии.
