Придворните на Борисов дали ще ни убедят, че използва ”к.р” и ”п..ка”, защото е ”свръх интелигентен и нещо го боли”

Същото се отнася и за всички придворни политолози, социолози, антрополози и всички останали лози. Дали обаче този път шутовете му ще ни убедят, че е свръхинтелигенте и нещо го боли, зависи не от тях, а от самите нас. Ето какво открихме за хората, чийто речник изобилства от "к.р", "п..ка" и т. н.

Назадничаво разбиране се оказва мисленето, че използването на нецензурен език, псуване и обиди, са признак за елементарен речник. Разбирането, което битува у нас, че човекът, който си служи с тези думи е не особено интелигентен и неспособен да се изрази по не чак толкова обиден начин трябва да бъде забравено, ако искаме да ни приемат като нация с богат речник и висока емоционална култура.

Научно доказано е, че псуването не е признак на беден език или ниска интелигентност. Напротив – това е езикова функция, която артикулирания говорител може да използва, за да комуникира с максимална ефективност. Нещо повече – псуването намира приложение дори и отвъд комуникацията - псуващите получават силна доза болкоуспокоително.

Престижно изследване за богатството на езика във Великобритания показва, че всъщност използването на ругатни (там на острова само ругаят,  псувните са балкански манталитет) всъщност е признак за по-интелигентна употреба на езика.

„Хората избират да псуват в различни контексти и за различни цели – за лингвистичен ефект, за да предадат емоция, за да развеселят някого или може би просто, за да бъдат умишлено гадни. Психолозите, които проучват кога и защо хората псуват, се опитват да надникнат отвъд стереотипите, представящи псуващите като неграмотни и неинтелигентни.“,  пише в представянето на научното изследване от психолози от Mairst College. Те всъщност  търсят връзка между това колко добре владее даден човек английският език и колко го бива в псуването.  За съжаление нашия премиер не владее английски език и не можем да се ангажираме с категорично мнение дали научните изводи важат и за него, но все пак да споделим и какъв е експериментът.

За да се видят  езиковите умения група хора са поканени да кажат колкото се може повече думи, започващи с определена буква от азбуката. За 1 минута.  Хората с по-големи езикови умения измислят много повече примери за даденото време. На базата на този подход учените създават и сходна задача, но свързана с псуването. Нейната цел – да се сетим за колкото се може повече псувни за 1 минута.  Сравнявайки резултатите от двете задачи, учените откриват, че онези, които получават високи точки по отношение на езиковите си умения, се справят най-добре и при задачата с псуването. И обратното – участниците, получили слаб резултат при езиковия тест, нямат много точки и в този с псувните.

Ако сте се усъмнили в болкоуспокоителния ефект от псувните, е наложително да ви представим и другата част от научния експеримент, проведен от същите изследователи. Те канят  група доброволци да задържат ръката си в ледена вода колкото се може по-дълго. Едната група има правото да повтаря псувня, а другата – неутрална дума. Междувременно изследователите измерват пулса на всички участници.  Оказва се, че онези, които псуват, успяват да издържат по-дълго на болката, причинена от леденостудената вода. Според тях тя не е била толкова болезнена. Техният пулс е бил и значително по-висок. При другата група се е наблюдавало тъкмо обратното.

Подобни резултати показват, че при участниците, които са псували, се е активирала така наречената реакцията „бий се или бягай“. Това е определение за  естествен защитен механизъм, който не само, че отделя адреналин в тялото и ускорява пулса, но и действа като естествено болкоуспокоително, заключват учените, които са публикували изследванията си в Science Alert.

За да се уверите в истинността на тези твърдения ви съветваме отново да изслушате разпространения днес запис.

Екип на Фрог нюз