Подаденото уведомление се основава на спогодбата между Швейцарската конфедерация и Република България за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, както и на Договора за Енергийната харта, се посочва в съобщението.

Според „Литаско“ мерките, предприети от България спрямо подразделенията, работещи на нейна територия, представляват нарушаване на задълженията на страната по инвестиционната спогодба и Договора за Енергийната харта и по-точно –незаконно отчуждаване на инвестициите на "Литаско" без компенсация, отбелязва компанията.

През ноември парламентът на България прие законодателство, което въвежда външно управление за „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, и други дружества от групата на концерна, работещи в страната, припомня компанията, според която въвеждането на външно управление, последващите действия, предприети от него, както и други други действия на Република България, които са предшествали или са последвали налагането на външно управление (включително прекратяване на концесията по отношение на терминала в пристанище „Росенец"), са засегнали съществено инвестициите на „Литаско“ в нейните български дъщерни дружества и са довели до значителни загуби за групата.

На 7 ноември 2025 г. депутатите скоростно приеха в пленарната зала – на първо и второ четене в рамките на един ден, промени в законодателството, позволяващи назначаването на особен управител в "Лукойл".

Промените, приети с гласовете основно на ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП дават възможност особеният управител да има пълен контрол върху активите на рафинерията в Бургас, включително правото да ги продава.

Въпреки, че управляващите сравниха закона с "немския модел", българският закон забранява на собственика на "Лукойл Нефтохим" да обжалва в съда решенията на особения управител. Това бе ахилесова пета, която дава възможност въпросът да бъде отнесен до съд, което и се случи.

Веднага след приемането на закона главният икономист Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията коментира, че той дава възможност за назначаване на особен управител в „Лукойл Нефтохим Бургас“, по такъв начин, че крие рискове от международни дела.

Според него приетият в България модел стъпва върху германската практика за управление на активи на санкционирани компании, но липсват ключови правни механизми, които Германия е включила, за да избегне правни спорове и финансови санкции.

Стефанов още тогава посочи, че липсата на прецизирани механизми за продажба на активи може да доведе до обвинения в одържавяване, което да отвори възможност Русия да съди България пред международни инстанции.