Тази концепция описва икономическата зависимост на света от тайванските чипове като основен възпиращ фактор срещу евентуална военна агресия от страна на Китай. Тайван остава ключов играч в глобалната индустрия за полупроводници. Там се произвежда значителна част от най-съвременните чипове, необходими за обучение и работа на моделите за изкуствен интелект, високопроизводителни компютри и модерни технологии. Концентрацията на критичен производствен капацитет на практика представлява най-големия рубеж срещу все по-надвисващата заплаха от китайска инвазия срещу острова.

Новото споразумение предвижда Тайван да осигури мащабна финансова подкрепа за своите технологични компании, за да разширят дейността си в САЩ. В замяна американската страна се ангажира да намали митата върху редица тайвански стоки и да предостави преференциален режим за внос на чипове и определени стратегически продукти. Амбицията на Вашингтон е значителна част от тайванската верига за доставки да бъде преместена отвъд океана.

Според анализаторите обаче подобна трансформация би била изключително трудна. Тайван поддържа строги правила, които не позволяват най-новите производствени технологии да бъдат използвани извън страната. В резултат на това американските заводи на TSMC изостават с няколко години спрямо водещите мощности на острова – разлика, която гарантира запазване на технологичното предимство на Тайван.

Освен технологичните ограничения съществуват и сериозни практически пречки – липса на достатъчно квалифицирани кадри в САЩ, по-високи разходи и трудности при изграждането на цялостна индустриална екосистема. Именно тези фактори вече водят до забавяния в американските проекти на тайванските компании.

Тайванските власти и ръководството на TSMC подчертават, че най-напредналите изследвания и разработки ще останат в страната, тъй като те изискват тясно взаимодействие между научни екипи и производствени мощности. Според тях изнасянето на този капацитет би представлявало риск за националната сигурност и за устойчивостта на индустрията.

На този фон Китай продължава да настоява за принципа „един Китай“ и критикува всякакви международни договорености,

в които Тайван участва като самостоятелен субект. Въпреки това експертите смятат, че вероятността от военна ескалация остава ниска, като решенията на Пекин зависят най-вече от стратегическия баланс със САЩ и от степента на американската подкрепа за Тайпе.