П. Симеонов за Фрог: Орешарски е нужен на ГЕРБ, за да се разграничи от #КОЙ

След като за десните се изчерпа дневния ред дневния ред  и вече имаше ЕС , НАТО , пазарно стопанство и либерална демокрация, някак си по-трудно успяха да си намерят нов дневен ред. И най-важното, след като изчезна дразнителя  комунизъм, дясното не можа да си намери нов политически продукт, нова обществена  поръчка, нова причина да съществува. За това изпадна в тежка ситуация. Ние дълго време си мислехме, че лявото е застраховано срещу такава съдба, защото  в България има бедни, разслояване  и т. н. Тоест има почва за нейното съществуване.

Но се  оказа, че и левите си имат проблеми. Те също след  края на прехода трудно намират нов политически продукт. За това се роят кандидатите за президент, което пък ще попречи на БСП  да канализира  и монополизира опозиционното т. е да събере целия анти ГЕРБ вот. Виждаме Татяна Дончева, Ивайло Калфин, Пламен Орешарски  и  Марешки . Той също има потенциал на кандидат, който може да обере протестния вот, а това  донякъде влиза в нишата на БСП . Красимир Каракачанов е голямата опасност за БСП , защото навлиза също в нейна територия заедно с „Атака”. От това най-много се радва опонента на БСП -  ГЕРБ.

Изненадваща е кандидатурата на Пламен Орешарски . Тя е изненадваща като случка, но не и като логика. Ако целта е да се нароят кандидати, между които левият електорат  да остане разпънат и да се минимизира БСП , то появата на  Орешарски  в кандидат-президентската надпревара е логична. Кой има интерес от тази кандидатура? Първо ГЕРБ. Това ще е кандидатура, по която ГЕРБ ще удря, разграничавайки се от модела КОЙ. А моделът КОЙ напоследък много му се лепи на ГЕРБ. Орешарски  може да увлече леви. ДПС  може да играе през Орешарски  с идеята да стои мобилизирано в хода на изборната кампания. Какво значи ДПС . Това е един политико-икономически кръг. Дали ще го наричаме накратко ДПС  или КОЙ, е все едно. Той не е много далеч от самия ГЕРБ. Така, че може да има симбиоза между това, което накратко наричаме ДПС  и ГЕРБ.

Правихме сондаж наскоро и той показа, че  Ирина Бокова е възприета като българската кандидатура за ген.-секретар на ООН . Това е останало в съзнанието на хората. Тази тема е международна и не зависи много от България. Всичко това е ясно. Интерес има, но запознатост няма. Този случай е на терен, който се решава натихо , нависоко. Нашият домашен дебат е трагикомичен и единственото, което се прави, е да се подлее вода на Бокова, която безспорно е силна кандидатура. За съжаление пречи на Кристалина   Георгиева, която също е достоен наш представител  навън. Направихме генерална глупост, искрено се надявам, че някой някъде е наясно какво прави спрямо българската позиция. Ако има  доказателства, че Георгиева има по-голям шанс от Бокова , добре. Но аз не съм видял такива доказателства. Видял съм само един домашен архивен спор. За момента не съм убеден, че правим най-правилното. Да стискаме палци, че нашите институции знаят какво вършат.