Предложението предвижда поетапна промяна на настоящия модел, при който осигурителните вноски на държавните служители се поемат изцяло от държавата. Според вносителите целта е да се постигне по-голяма равнопоставеност между работещите в публичния и частния сектор.
Мартин Димитров аргументира необходимостта от промяната с финансовото състояние на страната и започналата процедура по свръхдефицит. По думите му България ще трябва да предприеме дългосрочни мерки за стабилизиране на публичните финанси не само през следващата година, но и в по-дългосрочен план.
Законопроектът предвижда плавен преход в рамките на седем години. Още през 2026 г. държавните служители трябва да започнат да поемат 2% от осигурителните си вноски, като делът им постепенно нараства, докато достигне съотношение 40 към 60 между служител и работодател. Според вносителите това ще доближи режима до този, който важи за работещите в частния сектор.
По данни, представени по време на заседанието, служителите по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт са над 61 хиляди души, а работещите в системите на МВР и отбраната са над 70 хиляди.
Правителството обаче не подкрепя идеята. Социалният министър Наталия Ефремова заяви, че предложените промени не дават достатъчно гаранции за запазване на доходите на държавните служители и не осигуряват необходимата защита на техните права.
Категорично против се обявиха и синдикалните организации. От КНСБ определиха законопроекта като несправедлив спрямо заетите в държавната администрация и предупредиха, че той ще доведе до реално намаляване на разполагаемите им доходи. Според синдикатите не може да се говори за равнопоставеност, без да се отчитат особеностите на държавната служба.
От КТ „Подкрепа“ също разкритикуваха предложението, като посочиха, че ако се търси пълно изравняване между публичния и частния сектор, трябва да бъдат разгледани всички права и задължения, а не само осигурителният модел. Според организацията промяната е частична и не решава цялостно проблема. Синдикалните представители припомниха още, че държавните служители работят при специфични ограничения, които не важат за останалите работещи, включително забрана да развиват определени видове странична дейност или собствен бизнес.
Работодателските организации заеха противоположна позиция. От Асоциацията на индустриалния капитал в България определиха законопроекта като стъпка към по-справедлива система и уеднаквяване на правилата за всички работещи. Подкрепа за идеята изразиха и от Българската търговско-промишлена палата, както и от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
По-умерена позиция зае Българската стопанска камара. Оттам заявиха, че принципно подкрепят държавните служители сами да поемат своята част от осигуровките, но изразиха опасения относно липсата на подробни финансови анализи за ефекта върху държавното обществено осигуряване. Според организацията подобна промяна трябва да бъде част от по-широка стратегия за развитие на пенсионната система и да бъде придружена с ясна пътна карта за бъдещите реформи.
След разнопосочните становища заседанието на Тристранния съвет приключи без обща позиция, а дебатът за осигурителния модел на държавните служители остава отворен. Очаква се темата да продължи да бъде сред най-спорните въпроси в дискусиите за бъдещето на пенсионната и осигурителната система в България.
