Реклама / Ads

0| 4705 |17.03.2022 НОВИНИ

Слатински до премиера: Дисертацията на Даниела Везиева е плагиат

.
Николай Слатински
От медиите научавам, че г-жа Даниела Везиева е назначена за председател на Съвета на директорите на БДЖ. Призовавам Ви да заявите ясна позиция, че тази госпожа не може да бъде назначена на подобен висок и отговорен пост!

Дисертацията на г-жа Даниела Везиева е практически цялата, най-малкото над 98%, абсолютен плагиат и аз прилагам към това мое Отворено писмо и Становището си, което съм депозирал до Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката!

 

Това пише в Отворено писмо  експертът по национална сигурност Николай Слатински до премиера Кирил Петков. В него се посочва още: 

 

Отворено писмо
До:
Министър-председателя
Г-н Кирил Петков
От:
Проф. Николай Слатински
Уважаеми г-н Министър-председател,
От медиите научавам, че г-жа Даниела Везиева е назначена за председател на Съвета на директорите на БДЖ.
Призовавам Ви да заявите ясна позиция, че тази госпожа не може да бъде назначена на подобен висок и отговорен пост!


Дисертацията на г-жа Даниела Везиева е практически цялата, най-малкото над 98%, абсолютен плагиат и аз прилагам към това мое Отворено писмо и Становището си, което съм депозирал до Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката!
Плагиатството е бич, който разяжда не само българската наука и висше образование, но и моралната и нравствена система на обществото ни. Плагиатството не трябва да се толерира.
Впрочем, Вие сте достатъчно интелигентен млад човек, за да Ви агитирам към непримиримост срещу плагиатството и плагиатите. Сигурен съм, че знаете как в Харвард се отнасят към тях.


Понеже моята ценностна система не може да приеме поощряване на плагиатите чрез възнаграждаване с висши постове в държавата
(в противен случай няма да имам очи да говоря на докторантите и студентите си, че трябва да се трудят честно и почтено на научното поприще),
аз декларирам тук следното:
Ваш избор е как ще се отнесете към това мое Отворено писмо и как ще процедирате нататък с назначаването на г-жа Даниела Везиева.


За мен, обаче, оставането ѝ на новия пост с Вашето съгласие ще бъде онази капка, която ще прелее чашата на моето търпение. Досега стисках зъби и в моите среди и в социалните мрежи неизменно Ви защитавах – и Вас, и Правителството на Промяната.
Не реагирате ли, не направите ли нищо по проблема, който повдигам в това Отворено писмо, губите окончателно и безвъзвратно мен като Ваш поддръжник.
Да, това за Вас няма да бъде особена загуба – някаква си електорална единичка, редови български пенсионер.
Но и така да е, аз имам принципи и убеждения, които ще отстоявам според скромните си сили.
Оставам в очакване за Вашите действия.
София, 17 март 2022 г. проф. Николай Слатински


Приложение: Моето становище до Комисията по академична етика към Министерството на образованието и науката
До Комисията
по академична етика
Становище
От проф. д-р Николай Димитров Слатински
по процедурата за наличието на плагиатство и
недостоверност на представените научни данни
на г-жа Даниела Тодорова Везиева
Проблемът с плагиатството отдавна е ескалирал у нас буквално до катастрофични размери. Плагиатството се е превърнало в един от главните начини да се „прави“ наука в България и да се „заработват“ научни степени и звания. Аз се опитвам, доскоро почти напразно, да водя своята лична борба с плагиатството и плагиатите. Правя това поради крайно неприятната причина, че вероятно в Науката за сигурността съм един сред най-плагиатстваните, ако не и най-плагиатстваният автор. Ето защо съм твърде обнадежден и в голяма степен удовлетворен от намерението на Министерството на образованието и науката да превърне противодействието на плагиатството в свой базисен приоритет. И силно се надявам това намерение да не остане, както обикновено досега, само на думи.
Затова приех да дам своето професионално Становище – има ли и ако има, доколко в научните публикации на г-жа Даниела Везиева са допуснати фактите на плагиатство.


Тъй като плагиатите са достигнали, колкото и абсурдно да звучи това, когато засяга плагиатството, много висок професионализъм на плагиатстване, със замитане на следи и създаване на отвличащи вниманието на четящия похвати, за мен бе много съществено да вникна в детайли в разработките на г-жа Даниела Везиева и да отсея, както се казва, житото от плявата, да видя – какво в тези разработки е нейно и какво е било преписано.


Всъщност, оказа се, че моите притеснения ще мога ли да бъда докрай обективен, се оказаха напразни. Причината за това е разтърсилият ме факт, че на практика абсолютно всичко (подчертавам това – практически всичко!), което се съдържа в дисертационния труд и автореферата на г-жа Даниела Везиева е било копи-пействано в особено големи размери от добре известни, лесно достъпни документи (стратегии, платформи, анализи, планове) или от работи, публикувани преди това от други автори или от цели екипи от автори, без указване никъде, по никакъв начин, че съдържанието им е свързано някак с г-жа Даниела Везиева! Това въздейства потискащо и поражда много негативни емоции.
От една страна, аз разгледах дисертационния труд и автореферата на г-жа Даниела Везиева. От друга страна, проучих много публикации, излезли преди публикуването на дисертационния труд и автореферата на г-жа Даниела Везиева и включващи пълни или частични съвпадения с това, което се съдържа в дисертационния труд и в автореферата.


Накратко да поясня логиката, от която се ръководя. Нека имаме научни публикации А и Б. Нека научната публикация А е излязла и е станала общодостъпен факт преди научната публикация Б. В този случай вторът на научната публикация Б би могъл и на теория, а също и на практика да се е запознал с научната публикация А. В този случай, при много близки и дори идентични съдържания в двете научни публикации, може със законно основание да се направи извод, че авторът на научната публикация Б е ползвал научната публикация А и е заимствал от нея. Ето защо не може да се смята, че научната публикация Б е негово оригинално произведение. Още повече когато се установява, че има копи-пействане в особено големи размери. Тогава явно става дума за плагиатство.


Това Становище се съпровожда с два файла за дисертационния труд и автореферата на г-жа Даниела Везиева, които трябва да се разглеждат като неотделима част от него.
1. Файл Slatinski_Vezieva_Plagiat_Disertacia.pdf – съдържа сравняване на текста на дисертационния труд на г-жа Даниела Везиева и източниците, от които текстът е взет.
2. Файл Slatinski_Vezieva_Plagiat_Avtoreferat.pdf – съдържа сравняване на текста на автореферата на г-жа Даниела Везиева и източниците, от които този текст е бил взет.
Дисертационният труд на г-жа Даниела Везиева е: „Разработване на ефективни модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“.

 

Той е за получаване на образователна и научна степен „доктор”, професионално направление 9.1.„Национална сигурност“, по научна специалност: „Организация и управление извън сферата на материалното производство (национална сигурност). Обучаващото звено е: Факултет „Общовойскови“ в Национален военен университет „Васил Левски“, катедра „Национална и регионална сигурност“. Научните ръководители са двама (?) – проф. д.н. Венелин Терзиев и доц. д-р Марин Петков. Защитата е била проведена на 8 юни 2018 г. Председател на научно жури е един от научните ръководители – Марин Петков, като в журито е също вторият научен ръководител – Венелин Терзиев. Другите трима членове на журито са доц. дн Нено Христов, проф. д-р Иван Димитров и доц. д-р Никола Нинов.


Както твърде лесно се вижда дори с невъоръжено око при проследяването на двата файла, припокриването на дисертационния труд и автореферата с източниците е пълно.
На места в двета файла има някои подчертавания. Те само много бегло илюстрират, че копи-пействането е извършено заедно с правописните грешки. Мое съмнение, което, естествено, не мога да докажа е, че г-жа Даниела Везиева не е прочела най-внимателно това, което се съдържа в нейния дисертационен труд и автореферата.

 

Ако го бе сторила, тя би могла да поправи правописните грешки, а да не говорим за противоречия в самия текст, които са резултат от различните подходи и тълкувания в източниците, станали първооснова на дадения текст. Нещо повече, в съдържанието на дисертационния труд и на автореферата параграф 3.3 е формулиран както следва: „3.3. Модели за изграждане на капацитет за социално предприемачество в България“. А в текста на дисертационния труд параграфът е формулиран така: „ІІІ.3. Модели на социалното предриемачество“, докато в автореферата (авторефератът е писан с копи-пейст на части от дисертационния труд) този параграф просто липсва. Друго невъзможно да бъде доказано мое съмнение е, че г-жа Даниела Везиева не е разбрала напълно по какво е станала доктор, защото на сайта на Министерството на икономиката, където бе заместник-министър и министър в последния Служебен кабинет, тя се представяше като доктор по икономика. Всъщност е доктор по национална сигурност, което е все пак нещо твърде и твърде по-различно.


Трябва да посоча, че ако в дисертационния труд и в автореферата на г-жа Даниела Везиева имаше известно количество – да го кажем така! – „стандартно“ плагиатстване (аз пределно ясно си давам сметка какъв оксиморон е това), и ако тя се бе постарала да го направи с опита и ловкостта на други утвърдени плагиати, щеше да ми се наложи да се ровя дълго в разработките ѝ, да правя съпоставки, анализи, предположения, изводи и констатации за съвпадения или възникващи впечатления за заимстване от други автори.

 

Тогава несъмнено щях, както е прието, да отбележа крайно внимателно и изчерпателно къде и какво е идентично или навява подозрения за присвояване на чужди идеи или пък дори на чужд труд и къде има фрапиращо като количество и качество автоплагиатство, да не говорим за игнориране на приносите на съавтори чрез приписване в своя полза на цялата съвместна публикация. Безпорно щях да насоча вниманието си и върху опитите чрез формално цитиране в списъка с използваната литература, на непринадлежащи на автора произведения, от които в неговия тест той е вмъкнал огромни по обема си части.
Но за каква прецизна фактология би могло да става дума в този случай, след като от началото до края всичко, отново повтарям, практически всичко (!), е взето от текстове, непринадлежащи на г-жа Даниела Везиева?! Ще кажа пак: бих приел, че тя има някакъв принос в използвани научни публикации на научния ръководител или на други нейни колеги, ако те го бяха отбелязали по някакъв начин в някоя публикация. Но не – такова нещо няма!!! Аз чета съответните научни трудове или документи, в които г-жа Везиева не присъства по никакъв начин, не е спомената изобщо дори, а след това намирам вече прочетеното в нейната дисертация и в автореферата ѝ, и то приведено едно към едно, нерядко с правописните грешки! Какви изводи, различни от плагиатство мога да правя?
За свързани с дисертационния труд г-жа Даниела Везиева е посочила 9 свои научни публикации.

 

Аз спокойно можех да не им обърна внимание, след като дисертационния труд и автореферата са изцяло резултат от преписване на чужди текстове. Но за чистата си съвест, положих усииля да ги проуча – всичките до една. Това са малки „парченца“, „копнати“ от дисертацията ѝ. Всички са с още двама съавтори, с едно изключение това са научните ѝ ръководители – Венелин Терзиев и Марин Петков. Определени части от тях могат да бъдат открити и в други публикации, в които единият съавтор е неизменно Венелин Терзиев, а останалите съавтори са нови. Създадена е плетеница от публикации и съавтори (отново да посоча – единственото име, срещащо се във всички от тях е това на Венелин Терзиев). Без да мога да го докажа, а и не искам да си правя труда (макар че ако си го направя сигурно бих очертал поне приблизително ползваната схема), като че ли някъде има огромен файл с извадки от нормативни, стратегически и други ключови документи; от файла се вземат отделни части, които се подреждат по някаква логика; веща или не чак пък толкова веща ръка „съшива“ отделните части и по този начин се компилира поредната публикация. Странно ли е тогава, че с подобни методи на работа Венелин Терзиев за 7 години в НВУ е участвал в реализацията на … 1150 публикации!


Съгласно чл. 6, ал. 3 на Закона за развитието на академичния състав в Република България (или ЗРАСРБ), дисертационният труд трябва „да съдържа научни или научно-приложни резултати, които представляват оригинален принос в науката“; също така дисертационният труд „трябва да показва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания“. Аз не можах да открия съответствие на изискванията на ЗРАСРБ с онова, което ни предлага като дисертационен труд и автореферат г-жа Даниела Везиева, защото при внимателния прочит и детайлното проучване на дисертационния ѝ труд и автореферата, не намерих нищо нейно – написано самостоятелно и оригинално от нея.
Запознат съм с проверка чрез система за откриване на плагиатство, установила, че при обем от 180 страници, дисертационният труд съдържа преписани (плагиатствани) от други автори и източници 171 страници, т.е. 95%. Ако моята проверка допълнително завишава този убийствен процент, това е защото компютърната система не е открила явно в интернет пространството някои от източниците. Те вероятно не са качени там.
Компютърната проверка намира значителен обем от 125 страници, преписани пряко от дисертационния труд (защитен на 17.01.2018 г. в Бургаския свободен университет) на Венелин Терзиев – един от двамата научни ръководители на г-жа Даниела Везиева.
Доколкото г-н Венелин Терзиев никъде не е привел и най-минимални свидетелства, че неговият дисертационен труд има нещо общо с г-жа Даниела Везиева (той изобщо не упоменава нейното име), то несъмненият факт, че дисертационният му труд предхожда хронологично дисертационния труд на г-жа Даниела Везиева, е напълно достатъчен, за да се констатира убедително и неопровержимо, че тя е плагиатствала в особено големи размери от него.

 

Съвсем втори въпрос, който изобщо не е обект на това мое Становище, е че с елементарна проверка се установява, ча самият г-н Венелин Терзиев е преписвал в особено големи размери от редица документи и научни публикации на други автори.
На много места в приложените от мен 2 файла, аз съм показал първоизточниците, от които е копи-пействано. Това са материали, използвани чрез копи-пейст в дисертацията на г-н Венелин Терзиев, а понеже г-жа Даниела Везиева е копи-пействала от неговата дисертация, тя, без явно да подозира това, е копи-пействала именно от тези материали.
Вече бе казано, че всички публикации на Даниела Везиева, свързани с дисертацията ѝ, са с двама съавтори. Не ми е известно да са приложени разделителни протоколи. Но в случая това е маловажно, защото, както обясних, тези публикации като правило са все компилации от текстове от нейната дисертация, а видяхме, че дисертацията ѝ е изцяло с откъси и „потпури“ от непринадлежащи на г-жа Даниела Везиева текстове и материали.


Да обърнем още малко внимание на факта, че всички публикации на г-жа Даниела Везиева са с по двама съавтори (тя няма нито една самостоятелна публикация!) В моята практика не помня случай, когато човек става докотор без самостоятелна публикация!


Мисля, че вече е ясно и без някакъв по-обстоен анализ, че щом практически целият дисертационен труд, както и практически целият автореферат на г-жа Даниела Везиева са съставени от непринадлежащи ѝ текстове, то отпада необходимостта да се определя дали и в каква степен заемките показват и доказват съществуването на плагиатство в непознати за мен размери. А също така и какъв е процентът в количествено отношение на плагиатството. Да не говорим пък за качественото съдържание в идеите и научните приноси на г-жа Даниела Везиева. Безпредметно е изобщо да се коментира – доколко и дали плагиатството се отразява по някакъв начин на тезите, анализите и изводите на г-жа Даниела Везиева, защото практически всичко в дисертацията и автореферата ѝ не е нейно! За да се убеди и най-скептичният и непредубеден читател, че това е така, той би трябвало просто да плъзне погледа си по съдържанието на приложените от мен 2 файла.


На основание на казаното, аз и при най-силното свое желание да кажа добра дума за научната продукция на г-жа Даниела Везиева, не мога да го направя. Моето заключение се базира на окончателните изводи, че в нейната дисертация и в нейния автореферат е налице плагиатство в особено големи размери. Плагиатство, което поне мен ме шокира с мащаба и обхвата си. Аз не бих могъл да имам друго убеждение освен това – цялото съдържание на дисертационния труд и на автореферата на г-жа Даниела Везиева не ми оставят никакъв избор. Тук няма какво да се тълкува, не е нужна някаква везна, с която да се отмерва количеството и качеството на плагиатстването. Количеството клони към 100%, а качеството – към 0. Никога не съм предполагал, че може да се прави подобно научно бракониерство и ако аз не го бях констатирал чрез сравнение на дисертацията и автореферата с първоизточниците, нямаше да мога да повярвам, че това е възможно.
Давам си ясна сметка, че при такова мое становище някой би могъл да ме заподозре в крайно негативно отношение към г-жа Даниела Везиева и да ме обвини в много силно пристрастие в неин ущърб. Но аз не съм имал и няма да имам нищо общо към нея, не се познаваме лично, не съм я срещал или виждал никъде и никога. Ако Становището има силна отрицателна окраска, то е защото то не би могло да бъде друго – при условие, че за първи път в своя дълъг научен живот (от близо 40 години), аз виждам дисертация и автореферат, в които всичко – практически всичко – е взето от други автори и текстове.


В защита на това Становище, ще си позволя да напомня, че плагиатство, според §1, т.7 на Допълнителните разпоредби в ЗРАСРБ, е „представяне за собствени на трудове, които изцяло или частично са написани или създадени от другиго, или използването на публикувани от другиго научни резултати, без позоваване или цитиране в процедурите за придобиване на научни степени или за заемане на академични длъжности“. Така че дори в някои случаи, след буквално копи-пействане на цели (и то нерядко по няколко) страници от даден чужд текст или документ, да е указано, от кумова срама, кой текст или документ е използван, не е дадена възможност на читателя да разбере, че това не е преразказ на чужд текст, че не се включва едно към едно немалка част от чужд текст (липсват кавички), а читателят, остава с убеждението, че пасажът е написан от автора.
Моето разбиране като учен и моята съвест като гражданин ме карат да мисля и да твърдя, че г-жа Даниела Везиева е присвоила незаконно чужди документи, анализи и текстове, т.е. накратко чужди произведения на науката и управлението, представяйки ги умишлено, чрез некоректно или съзнателно отсъствие на цитиране, за собствени. За мен плагиатството (независимо от количеството и качеството му) е „смъртен грях“ за всеки научен работник.

 

И това, че у нас плагиатството остава досега безнаказано; това, че „така правят всички“, не може да служи за ничие оправдание. Още повече пък когато то е в такива особено големи размери, както е в разработките на г-жа Даниела Везиева.
Опитвайки се да си обясня защо г-жа Даниела Везиева е сложила своя подпис под дисертационен труд, в който няма нищо нейно – като текст и още повече като идеи – аз частично я разбирам, но не я оневинявам. Тя, както твърде много хора у нас, облечени с власт или търсещи обществено признание и високи управленски позиции, е искала и то явно много силно, да добави пред името си заветното „доктор“. В същото време тя не е учен по призвание, не си дава сметка какво е това наука и как тя, науката „се прави“. И затова е смятала наивно, че компилирането на определени текстове от документи или публикации от други автори е всъщност начинът, по който днес у нас „се прави“ наука. Тя е виждала, че този начин на процедиране действа, носи съответните желани плодове. А щом така може за другите, как да искаме от нея да не си каже и тя, че може и за нея?!


В този смисъл аз преди известно време призовах на сайта си www nslatinski org г-жа Даниела Везиева да се откаже публично от образователната и научна степен „доктор“, с което да избегне много по-сериозни обществени, научни, етични и морални проблеми.
Ефект от моя добронамерен призив нямаше, а аз исках само да ѝ спестя унижение ако се стигне до процедура като тази, в съответствие с която давам своето Становище.
Гр. София проф. д-р Николай Слатински
23.02.2022 г.


P.S. Изписвам тук по този начин своя сайт, защото съм блокиран във Фейсбук заради категоричното си осъждане на агресията на Путин срещу Украйна. Такива блокирани като мен са множество. Докато в същото време путинофилите преспокойно леят из Фейсбук своите ругателства, заплахи, цинизми и нецензурни думи и по адрес на Украйна, и по наш адрес.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 3341 |13.03.2022 По покана на премиера: Лаура Кьовеши идва в България . 0| 2510 |01.03.2022 Костадинов към премиера: Не се справяте с работата, оставка на целия кабинет . 0| 2903 |26.02.2022 Плевнелиев към премиера: Отървете се от министъра на отбраната . 0| 4581 |24.02.2022 Николай Слатински: Ако украинските бойци са си върнали летището, това може да отложи масирания десант
Реклама / Ads
БЛОГОВЕ