След 60 000 задържани и 30 убити: Сенатът отпусна 70 млрд. долара за ICE

Законопроектът е приет с 52 гласа „за“ срещу 47 „против“, като не получава подкрепа от нито един демократ. В центъра на дебатите попада спорен фонд на стойност 1,8 млрд. долара, който според критиците би могъл да бъде използван за обезщетяване на политически съюзници на Тръмп, твърдящи, че са били несправедливо третирани от държавни институции. Демократите определят механизма като своеобразен „резервен фонд“ за приближени на президента и направиха неуспешен опит той да бъде премахнат от законопроекта.

По-голямата част от новите средства ще бъдат насочени към Агенцията за имиграционен и митнически контрол (ICE) и Граничния патрул, които изпълняват мащабната програма на администрацията за депортиране на нелегални мигранти. Републиканците твърдят, че допълнителното финансиране е необходимо за ефективното прилагане на имиграционната политика, докато демократите поставят под въпрос необходимостта от нови средства, като посочват, че двете агенции вече разполагат със значителен неизразходван ресурс от предишни бюджетни пакети.

Въпреки противоречията законопроектът вече е окончателно одобрен от Сената и сега предстои да бъде разгледан от Камарата на представителите, вероятно през следващата седмица. Ако бъде приет и там, той ще осигури едно от най-големите увеличения на федералното финансиране за имиграционен контрол през последните години и ще затвърди курса на администрацията на Доналд Тръмп към по-строга политика по отношение на нелегалната миграция.

В същото време спорът около фонда от 1,8 млрд. долара и други инициативи на президента продължава да поражда сериозни политически разногласия както между републиканци и демократи, така и вътре в самата Републиканска партия.

69 000 задържани, над 30 убити

От завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом в началото на 2025 г. американската Агенция за имиграция и митнически контрол (ICE) се превърна в основен инструмент за изпълнението на обещаната от президента „най-голяма операция по депортиране в историята на САЩ“. Наред с рязкото увеличаване на арестите и депортациите обаче агенцията се оказа в центъра на серия от скандали, съдебни спорове и обществени протести.

Най-силен обществен отзвук предизвикаха инцидентите в Минеаполис през януари 2026 г., когато при отделни операции на ICE бяха убити двама американски граждани – 37-годишната Рене Гуд и Алекс Прети. Случаят с Гуд беше определен като убийство от съдебния лекар, а опитите на федералните власти да ограничат достъпа на местната полиция до доказателствата доведоха до допълнително напрежение. Последваха масови протести и призиви за разследване на действията на агенцията.

Критики предизвика и ускореното разширяване на състава на ICE. За да изпълни амбициозните цели на администрацията, агенцията съкрати обучението на новите служители от 22 седмици на едва осем. Според противниците на мярката това е довело до спад в професионалната подготовка на агентите и е увеличило риска от злоупотреби при операции на терен.

Допълнително напрежение предизвикаха и т.нар. „Kavanaugh stops“ – проверки, станали възможни след решение на Върховния съд, което позволява етническият произход и езикът да бъдат сред факторите за формиране на „обосновано подозрение“. Правозащитни организации обвиниха ICE в расово профилиране, след като агенти започнаха масови проверки на работници, шофьори и пешеходци в различни части на страната.

Сериозни правни спорове възникнаха и около практиката мигранти да бъдат депортирани в държави, с които нямат връзка. Разкрития, че САЩ са предоставяли финансови стимули на страни като Уганда, Хондурас и Централноафриканската република за приемане на депортирани лица, доведоха до съдебни дела. През февруари 2026 г. федерален съд обяви практиката за незаконна.

Вълна от обществено възмущение предизвика и случай, при който петгодишно дете с висяща процедура за убежище беше задържано непосредствено след завръщането си от детска градина. Според местни власти служителите на ICE са използвали детето, за да стигнат до останалите членове на семейството. Междувременно мащабни акции на агенцията в предприятия и индустриални обекти, включително в завод на Hyundai в щата Джорджия, породиха напрежение и сред международни бизнес партньори на САЩ.

На този фон броят на задържаните в центровете на ICE достигна близо 69 000 души в началото на 2026 г., а смъртните случаи в арестите на агенцията надхвърлиха 30 за последната година.