Соледар преди войната: Симфонични концерти, рекорд на Гинес и туризъм

Американският институт за изучаване на войната смята, че руските войски се нуждаят от контрол над Соледар северно от Бахмут, както и над село Зайцево южно от Бахмут, за да лишат въоръжените сили на Украйна от контрол над важна магистрала, снабдяваща украинските армия в североизточната част на Донецка област.

Освен това, според военни наблюдатели превземането на Соледар, където преди войната са живели около 13 хиляди души, е необходимо на руското командване, за да демонстрира поне някаква победа над украинската армия.

Защо Соледар? Ето някои интересни факти за украинския град, събрани от руската редакция на BBC.

История и сол 

Цялата история на Соледар е свързана с добива на сол. Първото споменаване на този занаят датира от края на 17 век. Село Брянцевка е възникнало около солните мини. До края на 19-ти век тук са открити девет солни находища и по същото време започва изграждането на първата солна мина. Дебелината на пласта, в който е вкопана мината, е 40 метра. По-късно се появяват пет солни мини и добивът започва в промишлен мащаб. Тук са работили стотици хора, построени са жп гара Сол и работнически селища.

През 1926 г. село Брянцевка е преименувано на Карло-Либкнехтовск - в чест на един от основателите на Германската комунистическа партия Карл Либкнехт. Градът носи това непроизносимо име до средата на 1991 г.

По време на Втората световна война всички солни мини са унищожени, но с течение на времето са възстановени и до съвсем скоро работеха. Именно в Соледар се намира администрацията на завода "Артьомсол", един от най-големите производители на сол в света. В края на май заради непрекъснатите руски обстрели заводът спира работа. 

Неизчерпаеми резерви

"Артьомсол" посочва, че находищата на сол в региона са практически неизчерпаеми: за 300 години експлоатация на находищата запасите от сол са намалели само с един процент. Преди войната заводът осигурява 96% от потреблението на сол в Украйна. Предприятието заема повече от 50 квадратни километра. Нейните продукти са закупени от повече от 50 хиляди купувачи на едро в Украйна и страните от бившия СССР, включително Русия. Освен това местната сол се доставя в страните от Европа и Африка.

Тунели, дълги километри

През годините на добива на сол край Соледар са прокопани почти 200 км тунели. Височината на сводовете в тях на места достига десетки метри.

От 2014 г. лидерите на самопровъзгласилата се ДНР твърдят, че украинската армия е създала складове за малки оръжия в мините на Соледар.

Основателят на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин също наскоро говори за това и увери, че танкове и бойни машини на пехотата дори се движат през тунелите под Соледар. Тези твърдения изглеждат като пълна измислица, тъй като отдавна е известно, че входовете на мините са тесни, невъзможно е да се спусне оборудване на дълбочина от стотици метри.

Както казаха в регионалната военна администрация на Донецк, по-рано дори оборудване за добив на сол е било спуснато в мините, след като е било разглобено на части и след това е сглобено отново на дълбочина.

Съкровища, туристически обиколки и концерти

Пространството, образувано в мините е частично превърнато в туристическа атракция. Преди началото на войната туристи се спускат на 300 метра дълбочина и влизат зали с височина около 40 метра и дължина 150 метра, чийто под е обсипан със сол. Необичайната гледка и акустика, както и подземният параклис очароват тористите. В пространството може да се играе футбол, да се пие кафе, да се разглеждат скулптури от сол с човешки размери.

В простренството се провеждат изложби и симфонични концерти. 

Тук е извършен първият подземен полет с балон в историята на човечеството и този факт е вписан в Книгата на рекордите на Гинес. 

През 2004 г. се провежда фестивалът за класическа музика "Солна симфония" с участието на народната артистка на Украйна, солистката на Виенската опера Виктория Лукянец и Симфоничния оркестър на Донбас от Луганск под ръководството на австрийския диригент Курт Шмид.

Лечение на дълбочина от 300 метра

В началото на 90-те години в Соледар на дълбочина от 300 метра е открит медицински комплекс на санаториума Донбас, който по-късно е преименуван на Солна симфония. Тук се лекуват бронхиална астма, хроничен бронхит, пневмония, алергии, кожни и неврологични заболявания.

Горещо езеро

Езерото в края на Соледар все още се смята за научна загадка. Има необичайно топла вода и колкото по-голяма е дълбочината, толкова по-топла е водата - до 40 градуса.

Диаметърът на езерото е само около 100 метра, но е разделен на две части: В едната - прясна вода, в другата - солена, и то толкова солена, че изтласква човек и не позволява гмуркане. Геолозите смятат, че химическите процеси протичат на дълбочина в езерото, която все още трябва да бъде проучена, поради което плуването в езерото не се препоръчва. Смята се, че езерото е възникнало на мястото на кариера, където до средата на 20 век се е добивала сол.

Идеята за ядрено хранилище

През 2000 г. украински учен излиза с идеята под Соледар да се направи хранилище за ядрени отпадъци. Става дума за солните мини, в които добивът вече е спрян. Ученият вярва, че инертната атмосфера, осигурена от каменната сол, ще осигури безопасността на хранилището.

Идеята получава голям открик в Соледар и Бахмут, където са проведени обществени обсъждания, а жителите излизат на протести и пишат писма до властите. В резултат на това регионалните власти уверяват, че не е планирано създаването на ядрено хранилище в мините.

превод и редакция: Джесика Вълчева