Соня Йончева е милион пъти над Путин и това е важното! Медии тровят като арсеник българите

От доста време руският диктатор и руската пропагандна машина изливат тази идиотщина в публичното пространство. Въздействието е като арсеник: няма цвят, вкус и цвят, но в премерени дози предизвиква слабост, объркване и парализа. Финалът е фатален. Това прави Путин.

Целият свят знае, включително Си Дзинпин и Ким Чен Ун, че Путин нападна на 24.02.2022 г. Украйна. Дори нашите медийни ибрикчии на Кремъл го знаят. Но това не им пречи като супер важна новина да излъчват манипулациите на руския диктатор. Всяка негова дума е грам арсеник за жертвата – българското общество. Дори заклетите русофили знаят истината, но лакомо поглъщат путиновата отрова – ах, колко е сладка, може ли още малко? Спосибо!

На 1 септември 1939 г. Хитлер напада Полша. Поводът е, че полски военни са атакували германска територия. Светът и тогава знаел, че Хитлер лъже и става дума за германски войници с полски униформи. Цинична измама и шантаж, но известно време е на първите места в новините. Резултатът – близо 80 милиона жертви.

Сталинският режим използвал същата пропагандна отрова, съобщавайки, че финландски граничари са нападнали съветска гранична застава през 1939 г. И там финландски униформи изиграли „важна“ роля… 4,5-милионна Финландия нападнала 230-милионния Съветски съюз! Отвратително, но Сталин почерпил своите комисари с шампанско и чер хайвер за „умната стратегия“.

Той и избитите близо 40 милиона руски граждани без съд и присъда и вкарани в сибирските лагери обяснявал с борбата срещу вътрешните врагове и чуждите шпиони. Не му вярвали, но и това е било първа новина години наред.

Подобно „осведомяване“ за важните събития е предназначена за олигофрени, приемащи арсеника за сметанов сладолед. Такива има и у нас.

В България, както обикновено, някои се престарават в тази посока. Освен като важна новина, тезата на Путин е лайтмотив и в публични изяви на президента Румен Радев. През м. май 2025 г. той ни ощастливява с прозрението: „Европа няма своя визия за края на войната и установяване на мира. Тя продължава да инвестира в, според мен, обречена кауза с утопичната надежда, че с наливане на повече оръжия Украйна ще бъде изведена до преговори от позиция на силата. Това води единствено до още повече жертви, още повече разрушения, още повече загубени територии”.

Досущ като казаното от Путин. Подобни съвпадения, когато става дума за толкова важна и драматична тема, никога не са случайни. Синхрон, на който биха завидели Тодор Живков и Леонид Брежнев…

Дали не са ни телепортирали в 1963 или 1972 година, когато Живков и политбюро на БКП са гласували България да стане 16-та република в „семейството“ на СССР? Наистина, дали?...

Когато се появи дори най-малка контра на новините от Кремъл в български медии, винаги се изважда ръждясалият аргумент за отразяването на различни гледни точки. Логичният отговор на тази глупост е, че лъжата не е алтернативно мнение, нито различна гледна точка, но малцина се замислят върху това.

Тези, които имат с какво, де.

Така стигаме до подреждането на новините по значимост и приоритет. Класическо правило е в челото да са световни и български събития с голямо значение за българското общество и държава. Войната в Украйна е с такава важност. Първо, защото се води недалеч от границите ни. Второ, защото сме в Европа и такъв въоръжен конфликт може бързо да се разрасне. Трето: членове сме на НАТО и ЕС, което ни прави част от коалиция, която е против незачитането на международното право и насилието като политическо средство.

Путин и неговият кръг повтарят лъжата за вината на Запада и Украйна за кървавата война постоянно. Това е тяхната стратегия и оправдание за труповете и пожарищата. Но защо ние гълтаме отровата толкова охотно?

В същото време на концертите "Гала в София 2025", които се организираха и проведоха на 28 и 29 август на площад "Св. Александър Невски" в столицата, от прекрасната Соня Йончева, се събраха над 10 000 души публика! Ще ревнат някои: Как може да се сравнява класически концерт, па макар и с участието на оперни величия като Хосе Карерас и Пласидо Доминго, редом до нашата прима, с форумът, на който е говорил Путин? Смешници.

Може и още как. Задължително е дори.

Хилядите на площада в центъра на София.

Путин е доказан лъжец. Два дни преди нахлуването в Украйна той и външният му министър Лавров наричаха луди всички, които предвиждаха, че Москва ще започне война. Започна я. Вече са мъртви над 1,3 млн руски военни, но какво от това. Важното е, че Русия „печели“, избивайки деца и мирни граждани, разрушавайки градове и села, опожарявайки болници и училища. В името на някакъв „русский мир“ и нов световен ред, в който Путин да има важна роля.

Затова събития като концертите в центъра на София са като противоотрова – дават стимул, вдъхват енергия, повдигат самочувствието и нивото на интелигентност на нацията. Те са издържан тест, че българите не си падат само по чалга, джуки на фолк певици, глупотевините на „звезди“ от тв шоута и крясъци срещу еврото. Хора, които харесват класиката, не харесват корупцията, прогнилата съдебна система, некадърните в управлението, безводието в Плевен, пробитите тайни служби, скъпо платеното, но лошо работещо МВР, бездарниците в парламента, убийците по пътищата, домашното насилие, дрогата в училищата. Въобще всичко онова, което ни убива. Такива хора са извличали България през вековете от най-ужасните тресавища, постигали са и българските триумфи. Те не са болшинство, но притежават волята, съзнанието и познанието. Локомотив са. Ракета.

Важна новина, макар и много тъжна, бе и кончината на големия поет и преводач Кирил Кадийски. Един от последните мохикани на истинската българска литература. Човекът с огромно признание във Франция за стиховете и преводите му, член на Академия „Маларме“. Превел световни колоси на литературата. Няколко кратки изречения в медиите и толкова. Даваме ли си сметка, че без такива хора осиротяваме? Остана ни Борис Христов, който се е затворил в планинската си къща, далеч от пошлостта и материализма на днешна България. Проумяваме ли това?

Путин пред Соня Йончева, Кирил Кадийски, Борис Христов и още не чак толкова много наши творци, е кръгла нула. Нула, която ще се запомни с труповете, с които натори земята и със сълзите, които ще парят на мълчаливия и притихнал страхливо руски народ години наред.

До палача или до творците, които дават кураж и гарантират цивилизовано бъдеще на нацията си ще застанем?

Когато десет хиляди души пеят със Соня Йончева „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров - това е първа новина!

Осъзнаем ли това – имаме шанс.

Огнян Стефанов