Старозагорци се жалваха на омбудсмана Мая Манолова от „банково заробване“

„Наистина безобразията продължават и може би е крайно време с промени в законодателството да им се сложи точка. Става дума за неравноправни клаузи, основно в договори между граждани и фирми за бързи кредити, между граждани и банки, които оскъпяват многократно получените суми“, подчерта на брифинг пред старозагорските журналисти омбудсманът.

Манолова даде за пример жена, която е получила сума от бърз кредит в размер на 5 000 лв., а в момента дължи 15 000 лв., при положение, че е плащала в продължение на няколко години.

Омбудсманът обясни, че става въпрос за минимум двойно увеличаване на дълговете срещу фирми за бързи кредити, като ситуацията и при банките е същата.

Жалбоподателите твърдят, че има некоректно изчисляване на изискуемостта на задълженията - банките започват изпълнително производство в рамките, на което продават цялото имущество на длъжника. Част от хората са се жалвали, че това става и чрез нагласени търгове. Така гражданинът на практика остава без имущество и вечен длъжник.

„Предприели сме действия, в началото на този месец, заедно с моя екип, представихме законопроект, който да защити гражданите срещу тези свръх привилегии на фирми за бързи кредити, на колекторски фирми, на банки, който представихме и в правната комисия, който беше припознат от депутати от правната комисия и внесен в парламента“, посочи Манолова.

По думите й този законопроект дава гаранции на гражданите, че съдът служебно ще следи за наличието на неравноправни клаузи и в случай, че такива са налице, те ще бъдат обявявани за нищожни и така сумите няма да бъдат събирани.

„По отношение на банките предлагаме да се даде възможност на длъжника да може да спре принудителното изпълнение. Тъй като банките сега по една облекчена процедура само въз основа на извлечения от сметки се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение и започват да продават имуществото на длъжника“, каза Манолова. Тя допълни, че предлага още длъжникът да може да поиска от съда да направи проверка за наличието на равноправни клаузи, а също така и дали правилно е изчислен дългът, и дали коректно са пресметнати внесените вноски, лихвите и другите допълнителни разноски.

„За съжаление и това е моето огромно притеснение – депутатите освен проектът, който им представихме са внесли и друг вариант, който отново ще остави ножа и хляба у банките и който няма да реши проблема на гражданите срещу свръхправомощията на банките“, предупреди омбудсманът.

Тя изрази подозрение, че ще има опит в парламента, вместо страната ни да се съобрази с препоръките на ЕК, която е започнала наказателна процедура срещу България през м. януари т.г. и ни е предоставила двумесечен срок за промяна на законодателството и справяне с проблема, депутатите да имитират промяна.

„Използвам и този случай от една приемна, свързана с финансовото робство на гражданите, че този път имитацията няма да мине. ЕК следи и ако България не направи адекватни промени в законодателството ще има и имуществени санкции, които за съжаление няма да бъдат платени нито от парламента, нито от правителството, ще ги платят българските граждани“, категорична бе Манолова.

Тя каза още, че ще настоява за приемането на адекватни промени, които да защитят гражданите срещу безобразията на фирмите за бързи кредити, банки, различни монополисти, мобилни оператори, ВиК, „Топлофикации“, които в резултат на облекчените съдебни процедури „обезкостяват гражданите“.

По-късно по покана на медицинските сестри от гр. Казанлък омбудсманът отиде на място да чуе исканията на професионалистите по здравни грижи, които протестираха пред сградата на МБАЛ „Д-р Хр. Стамболски“ ЕООД.

Медицинските сестри от Казанлък присъстваха на 6 март т.г. и на срещата, организирана от Манолова, в институцията на омбудсмана, на която разказаха, че протестират всеки ден от началото на м. февруари.

Днес на протеста дойдоха медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, кинезитерапевти, които настояха за достойни условия на труд, смяна на статута на лечебните заведения, осъвременяване на възнагражденията, получаване на поне две минимални работни заплати, връщане на медицинските стандарти по специалности, задължителен колективен трудов договор за всички структури в здравеопазването и др.

Омбудсманът подкрепи исканията им като абсолютно справедливи, защото отношението към труда им е неуважително и абсурдно. Манолова акцентира, че трябва да получават минимум 900 лв., а не минималната работна заплата от по 600-700 лв. за висококвалифицирания си труд.