Стево Пендаровски: Стига мъгла! Дойде време за отношения с България

Тези и други позиции изрази северномакедонският президент Стево Пендаровски в първо и безпрецедентно интервю за българска медия, дадено пред агенция БГНЕС.

Неотдавна изразих личните си резерви по отношение на „Малкия Шенген“. За нас те са преди всичко в областта на европейската интеграция. Идеята за „Малкия Шенген“ беше обявена официално на 11-12 октомври в Нови Сад, само няколко дни преди отрицателната позиция на френския президент Еманюел Макрон и по същество на целия Европейски съвет за започване на преговори с Европейския съюз за членство, заяви северномакедонският президент.

Когато видях идеята за „Малкия Шенген“ забелязах, че тя съдържа основните принципи на така нареченото Европейско икономическо пространство. Ако това е един вид обезщетение, че не станахме членове на ЕС, ще кажа: Не, благодаря за тази инициатива.

Ако ЕС и на срещата на върха в Загреб на 6 май, която е планирана по време на хърватското председателство, по някаква причина не вземе политическо решение за започване на преговори, тогава проблемът ще стане още по-голяма, защото ще стане ясно, че ЕС няма намерение да се разширява бързо със Западните Балкани.

Не е преувеличение квалификацията, която Зоран Заев често дава за ролята на Бойко Борисов и настоящото българско правителство през последните две години, според която българският премиер заедно с Ципрас са помогнали да излезем по-бързо от международната изолация, категоричен бе Пендаровски.

Наистина смятам, че договорът за приятелство с България, колкото и да изглежда, че е нещо обикновено трябва да подчертая, че когато ние го подписахме, току-що бяхме се освободили от един тежък авторитарен режим на Никола Груевски. Това бе не просто един антизападен режим, но и антиалбански и с антибългарско настроение.

По онова време всичко, което идваше от София, напомняше на най-лошите времена от комунизма. Когато се разказваха вицове за българите, когато се подигравахме с българския народ чрез пропагандата на комунистическия режим.

Груевски на практика реставрира тези времена и е исторически парадокс той, който твърди, че е наследник на историческото ВМРО, задълба в такава антибългарска риторика и поведение. Трябва да знаете, че за Никола Груевски България като държава не съществуваше…

Това беше най-голямата историческа девиация Белград да бъде по-близък от София на лидера на историческото ВМРО, отсъди президентът на Северна Македония.

Договорът за добросъседство бе подписан на 1 август 2017 г. само два месеца и половина след съставянето на правителството на Зоран Заев. Нямахме време да кажем, че хората на Изток от нас не са врагове. България е член на ЕС от дълго години, а също така и на НАТО и че, като изключим солунското пристанище, е нашата най-близка врата към Европа.

Признаването на независимостта на Македония през 90-те години на миналия век бе категорична заслуга на президента Желю Желев заедно с помощта, която получихме, след като Гърция наложи ембарго в продължение на година и половина.

Тогава, според данни на Световната банка, нашата икономика загуби около 60 % от БВП. Не можем да забравим приятелската помощ на България и Турция, която те ни оказаха тогава по Коридор №8, който никога не се направи докрай и това е наша грешка, не ваша.

Искам да кажа, че в такава атмосфера не беше никак лесно да се направи такъв договор. И въпреки, че този договор беше на 90 % същият договор от времето на премиерите Любчо Георгиевски и Иван Костов през 1999 г., бе тежко от политическа гледна точка да се обясни на нашата общественост, която бе свикнала да чака само неприятелски действия от София. В това се състои голямата заслуга и на Борисов, и на Заев в този момент.

Ако двата коридора заработят на 100 % от капацитета си, това ще допринесе значително за икономическото развитие на страната. Гарантирам ви. Не оспорвам аспекта на сигурността.

През 1992-1994 г. ни бяха наложили блокада. Без помощта на приятелските държави щяхме да умрем в икономически смисъл и като държава щяхме да бъдем сериозно дестабилизирани. Ние нямаме излаз на море. През изминалите 30 години нещо беше започнато, но не е завършено. Това е срамно за всички нас, които бяхме на власт в Скопие през последните 30 години.

Дълги години съм се занимавал с въпросите на сигурността и ще кажа, че НАТО не ни приема не поради страх от нашите съседи, а заради новите заплахи. През последните години сме подложени на страшна политическа пропаганда с всички тези фалшиви новини, един нов феномен или така наречените хибридни заплахи. Не можем да се отбраняваме, ако нямаме помощ от съюзниците.

Не говорим за традиционни войни. Никой няма да ни нападне. Около 140-150 наши граждани се сражават по бойните полета в Сирия, Ирак и Близкия изток. Обменяме информация със страните от НАТО, които ни информират за това с какво оръжие и навици ще се завърнат тези бойци. Обмяната на информация с нашите съюзници от Алианса вече се осъществява на по-високо ниво, отколкото през миналата година.

За първи път със Зоран Заев и Бойко Борисов получихме нестандартни политици, без исторически товари и емоции. Мога да кажа, че става въпрос за гигантски товар от комунистическото време, който за съжаление през този дълъг и мъчителен преход не бе прочистен и преди всичко в образователния процес.

Може да говорите и с Любчо Георгиевски и с други премиери, но аз твърдя, че нашите учебници по история не само по отношение с България, но и по отношение на Запада са същите - пропагандата на бивша Югославия, която твърдеше, че имаме най-съвършената система.

Днес имаме хора на средна и по-стара възраст, които за съжаление “учат” и по-младите, че е лошо да си богат, че всички богати на Запад са престъпници. Потресен съм, че след толкова години като професор в университета видях, че дори и сред по-младото поколение съществува този дух, специфичен за комунизма. За съжаление и в двете държави тези комунистически матрици са много силни, включително и комунистическата историография до 90-та година…

В Скопие никъде не можете да си купите нито един български вестник. Няма нито един български канал, включително и по сателита. Още преди пет години писах, че в София се провеждат панаири на книгата, които са пет пъти по-големи от Солунския и Белградския. Малко хора знаят, дори и най-младите, че в близост до София има филмови студия, в които се снимат филми и копродукции с най-големите холивудски актьори. Броят на филмите, които се снимат там е по-голям, отколкото на цялата филмова продукция в Централна и Югоизточна Европа, напомни президентът Пендаровски.

Е сега, защо нашите хора не знаят това? Защо ние, политиците, не правим така, че това да бъде достъпно до македонските граждани, които искат да четат книги, които искат да гледа филми, а който иска, нека да отиде в София.

Говоря за обикновените хора от двете страни на границата, които не могат да разберат, че от едната страна имаме само врагове, а от другата - само приятели, както внушаваше югославската пропаганда десетилетия наред.

Защо нямаме ЖП линия, защо нямаме магистрала и пътуваме три часа и половина, за да минем 220 км от София до Скопие? Не знам дали знаете, но същото е разстоянието от Скопие до Солун, но то се минава за по-малко от час и половина.

Това е грешката на политиците. Съжалявам, че днес македонската младеж знае всички сръбски футболисти, чалга звезди, а не знае за нито един български артист и спортист. Не знаят за нито един гръцки артист или спортист, да не говорим за Косово и Албания. Това е грешката на политиците.

Не може да твърдим, че не е време. За да дойде времето ти като политик, трябва да създадеш средата, а ние не сме я направили до момента. С малки изключения. И Любчо Георгиевски имаше нестандартно мислене, но не направи нестандартни политически ходове. Политиците трябва да създадат среда, за която да се запиташ: Абе защо не сме били в София?

За тези 30 години не построихме инфраструктура към България. Македония няма магистрала и до Прищина. Не създадохме и човешката инфраструктура, нито новата историческа инфраструктура. Защо? Защото имахме политици, каквито ги описахме до момента. Ако бяхме направили модерна магистрала до София, по-дълбоко щяхме да навлезем при разчистването на историческите мъгли….

Имаше скромни опити за реабилитация, за които комунистическата пропаганда твърдеше, че са били чужди шпиони, а всъщност са били борци за македонската кауза.

За първи път през 2000 година имаше опит за отварянето на архивите на комунистическата Държавна сигурност. Тогава започна с много ограничения процесът на лустрация, но само след година всичко приключи. Досиетата бяха предадени в архива на Македония, със зачеркнати и заличени имена на доносниците, включително и на полицейските служители, създавали тези досиета.

По времето на Груевски това се превърна в борба срещу политическите опоненти. На практика по негово време бяха укривани истинските доносници, близки до семейството му. Истинските борци за македонската кауза бяха представени за доносници, а истинските агенти бяха скрити под чадъра на ВМРО–ДПМНЕ. Самата идея за лустрацие бе компрометирана, напомни Пендаровски.

Да кажа открито: днес имаме пробив в религиозната област и отчасти направихме крачка напред с Преспанския договор. Днес имаме нови хоризонти, не само с евентуална подкрепа от страна на Българската православна църква, а въобще в православния свят. Всички знаем, че имаме противопоставяне от страна на Сръбската православна църква (СПЦ) срещу нас. През всички тези години и десетилетия зад СПЦ стоеше Гръцката православна църква, както и спорът за името.

Имам покана от българския президент Румен Радев да посетя София. С него имаме принципно съгласие и той знае моята позиция. Съвместната историческа комисия не работи с желаното от двете страни необходимо темпо. Решихме да изчакаме, да видим евентуални положителни развития на тази комисия и след това да имаме с какво да се похвалим.

След София искам да посрещна Радев в Скопие. Трябва да ви кажа, че и в двете държави работим интензивно за създаването на атмосфера за по-свободно и пълно зачитане на историческите факти.

Но ние не може да работим вместо историците, завърши президентът Пендаровски.