Остров Харг е терминалът на Иран в Персийския залив, през който преминава 90% от износа на суров петрол на страната - приблизително 1,5-1,6 милиона барела дневно.

Превземането на този хъб е директен удар не само за Иран, но и за Китай, който получава до 19% от петрола си оттам.

Тук логиката на Пекин става ясна: Китай вече е преминал към пряка подкрепа на военната машина на аятоласите. Само преди няколко дни два танкера на IRISL напуснаха китайското пристанище Гаолан, натоварени с натриев перхлорат – критичен компонент за производството на твърдо ракетно гориво. Пекин на практика „захранва“ иранските балистични ракети в замяна на енергийни ресурси. Но щом Харг падне под контрола на САЩ, този бизнес ще бъде незабавно затворен. Без петродолари Техеран няма да може да плаща за гориво, а Китай няма да рискува активите си за режим, който е загубил основния си портфейл.

Превземането на острова ще позволи на САЩ да хванат Иран за гушата без пълномащабно нахлуване. След като групата самолетоносачи USS Gerald Ford започне да контролира износа на петрол, Техеран вече няма да има ресурси за финансиране на марионетни сили и производство на ракети. Това ще принуди Иран да преговаря при условие за пълен отказ от ядрената си програма. Резултатът ще бъде, че цените на петрола в крайна сметка ще паднат до исторически ниски нива поради деблокирането на пазара.

С други думи, войната няма да приключи, когато всички постигнат разбирателство, а когато на Иран бъде отнета способността да продава петрол. Ще видим мир, наложен чрез пълно спиране на енергийните доставки. Ще бъде сурово и цените на бензина все още ще ни струват скъпо, но ще доведе до колапс на иранската военна машина.

Контролът над Харг ще даде на Съединените щати такъв лост за влияние върху Китай и световния пазар, че те ще могат да диктуват мирни условия, приемливи за цивилизования свят. След като Съединените щати поемат контрола над петролната „игла“ на Иран, Техеран ще бъде принуден да капитулира при условие за пълно ядрено разоръжаване. Това ще доведе до рязък спад на цените на петрола до 60-70 долара, което ще изтощи напълно руския бюджет и ще ускори края на агресията му срещу Украйна.

В момента сме свидетели на странно отдръпване на цените на петрола до над 100. Пазарът затаява дъх, като се опитва да вмъкне неизбежността на наземна операция в остарели финансови модели. Тези цени над 100 за барел представляват фиксиране на цените, преди възелът да бъде окончателно и брутално разрязан, където правилата вече няма да се диктуват от борсата, а от десанта на Харг.

ФрогНюз