Звънът на чанове, динамичните танцови композиции и автентичните костюми превърнаха главната пешеходна улица „Тодор Александров“ и площад „Георги Измирлиев“, в сцена на живото нематериално културно наследство. В дефилетата участват хора от всички възрасти – от деца, които правят първите си стъпки в традицията, до възрастни сурвакари, които я пазят и предават от поколения.

В празника се включват както мъже, така и жени, като всяка група, представя своя отличителна визия, маски и ритуални елементи. Шествието започна в 10:00 ч. от района на Съдебната палата и преминава през центъра на Благоевград, а кулминацията е на площад „Георги Измирлиев“.

Заради провеждането на фестивала е въведена временна организация на движението. До 16:30 ч. е забранено движението на автомобили по улица „Тодор Александров“ в участъка от кръстовището с ул. „Д-р Христо Татарчев“ до ул. „Крали Марко“, по ул. „Крали Марко“ до кръстовището с ул. „Димитър Димов“, както и по ул. „Цар Иван Шишман“ – от бул. „Джеймс Баучев“ до ул. „Крали Марко“.

От Община Благоевград съобщиха още, че по време на фестивала е забранено навлизането и преминаването на моторни превозни средства и коне в пешеходната зона на централната градска част.

Сурвакарите са сред най-древните обредни персонажи в българската традиция и символизират пречистване, плодородие и защита от злото. Корените на обичая водят към езическите вярвания на балканските народи и са свързани с прехода между старата и новата година, както и с пробуждането на природата.

Основната роля на сурвакарите е да прогонят злите сили и болестите от домовете и селото. Това се постига чрез силния звън на чановете и хлопките, страшните маски и ритмичните танци, които според вярванията „разбиват“ злото и прочистват пространството.

Маските и костюмите имат силна символика. Те често изобразяват демонични, животински или фантастични образи, които не плашат хората, а именно злите духове. Рогата, зъбите и ярките цветове са знак за сила, жизненост и плодородие.

Обикалянето на сурвакарите из населеното място е пожелание за здраве, берекет и благополучие през новата година. Считало се е, че ако сурвакарите не минат през селото, годината може да бъде лоша и безплодна.

Днес сурвакарските игри носят и още едно значение – те са символ на живата памет и приемствеността между поколенията, защото обичаят се предава от родители на деца и остава част от културната идентичност на регионите в Западна България.