Свещената река Ганг е пред най-тежката си криза от 1300 години насам

Изследователи от Индийския технологичен институт Гандинагар и Университета на Аризона са установили, че човешката дейност е основната причина за пресъхването. Те също така са установили, че настоящото пресъхване е по-лошо от всяка друга суша, регистрирана в историята на реката.

В проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences , учените реконструираха течението на реката през последните 1300 години (от 700 до 2012 г. сл. Хр.). Те анализираха дървесни пръстени от набора от данни Monsoon Asia Drought Atlas (MADA). След това използваха мощни компютърни програми, за да комбинират тези данни за дървесни пръстени със съвременни записи, за да създадат хронология на течението на реката. За да гарантират нейната точност, те я провериха два пъти спрямо документирани исторически суши и глад.

Учените са установили, че скорошното пресъхване на река Ганг от 1991 до 2020 г. е със 76% по-лошо от предишната най-лоша регистрирана суша, която се е случила през 16-ти век. Не само че реката е станала по-суха като цяло, но сушите сега се случват по-често и продължават по-дълго. Изследователите смятат, че човешката дейност е основната причина. Въпреки че са налице някои естествени климатични модели, основният двигател е отслабването на летния мусон.

Учените смятат, че отслабването се дължи на антропогенни фактори, като затопляне на Индийския океан и замърсяване на въздуха от антропогенни аерозоли. Това са течни капчици и фини прахови частици, отделяни от фабрики, превозни средства и електроцентрали, които могат да потиснат валежите. Учените също така установиха, че повечето климатични модели не отчитат силната тенденция на засушаване.

Изследователите предлагат два основни начина на действие за справяне с проблема. Предвид несъответствието между климатичните модели и техните действителни резултати, те призовават за подобрено моделиране, което да отчита регионалното въздействие на човешката дейност.

И тъй като Ганг е жизненоважен източник на вода за пиене, селскостопанско производство, промишлена употреба и дива природа, екипът препоръчва и прилагането на нови адаптивни стратегии за управление на водите, за да се смекчи потенциалният недостиг на вода.