Таланти и пари: Волейболистите ни ще се порадват ден-два у нас и ще поемат в чужбина. И са прави

Има поговорка: Скъпи на триците, евтини на брашното.

Лесно се намира половин милион за около 20-25 души, които дариха радост, гордост и емоции, каквито българите не сме преживявали от десетки години. Момчетата и щаба ще получат по двайсетина хиляди лева. На пръв поглед не са малко пари. На второ четене обаче не е точно така.

Да видим.

България заплаща всеки божи ден по 1 050 000 лева на турската държавна енергийна компания "Боташ" по силата на сключения от служебното правителство на Гълъб Донев договор. Досега държавната компания по този договор е задлъжняла към турската страна с над 600 милиона лева. Ще ги плащаме всички ние. Общо за целия договорен срок от 13 години ще платим около 6 милиарда лева.

Излиза, че за нечие решение, загробващо страната ни и изцяло във вреда на националните ни интереси, безропотно се съгласяваме да бъдем ощетени с милиарди. Да сте чули да има протест срещу договора и онези, които са го подписали? Няма.

Всички българи се радваме и благославяме младите мъже, които играха жесток финал с волейболните крале от Италия, но им отпускаме по двайсет хиляди. Дето се вика, корумпетата от ДАИ, които рекетираха камионите от екипа на Роби Уилямс, тия пари ги изкарват за седмица-две на магистралата…

За такава сума, както носи градския фолклор, големите схемаджии у нас дори не са навеждат, ако я видят на земята.

На пръсти се броят спонсорите на спорта у нас. Пари дават хазартните фирми, но там игрите са съвсем други и тънат в сенките на догадките.

Няма зали за волейбол. Деца и тийнейджъри биват карани на тренировки от родители, баби и дядовци до местата за тренировки до късно вечерта.

Федерацията прави огромни усилия, слава Богу, да провежда състезания за малки и по-големи в страната. Много клубове участват. Много още деца искат да се включат, но е трудно.

Първенството ни е на средно ниво, въпреки че имаме страхотни таланти.

В същото време държавата трябва да захранва финансово над 100 спортни федерации. Някои от тях са по спортове, за които в България са чували десетина души и в „Стани богат“ могат да са въпрос за 100 хиляди лева.

И какво правят в такава ситуация българските волейболисти? Поемат към отбори в чужбина. Момчетата и момичетата ни радват хиляди зрители в други първенства.

Това е накратко. Темата е дълга и тъжна.

Но днес е ден за национална гордост и радостни емоции със славната волейболна дружина, водена от умен треньорски щаб.

Десетки хора – професионалисти и други, говориха тези дни. Не чухме само Матей Казийски. А той бе точно като някои от новите таланти и измина славен път…

Бързо забравяме. Някой ден ще забравим и за 6-те милиарда, които плащаме, и за безводието, за корумпираните, за липсата на справедливост и прочие.

И с трепет ще очакваме някоя спортна победа, за да изревем патриотично „Българи, юнаци!“. Само че талантите трудно се отглеждат. А много искаме те да ни дават своите умения и постижения. Хора, това е скъпо нещо. Винаги е било скъпо. Защото е безценно национално богатство. А у нас простите, но нахални екземпляри, вървят най-много и върху им изсипваме щедро богатство и внимание. Погледнете тв шоутата - повече не ви трябва. Лекетата са навсякъде: лъскави, оядени, надменни и с огромно самочувствие. 

Такива сме: Скъпи на триците, евтини на брашното.

А талантливите българи вече ще си намерят място и признание някъде другаде.

Огнян Стефанов