Камерите за видеонаблюдение заснеха величествените създанияq само три на бройq мирно бродещи из буйните пейзажи на Национален парк Кунамбебе.
Последното потвърдено наблюдение на вида в района е през 1914 г., преди цели 111 години. Често наричани „градинари на гората“, тапирите играят важна роля за поддържането на биоразнообразието в региона, като разпространяват семена и помагат за залесяването.
Въпреки това, до началото на 20-ти век видът е изчезнал от района поради унищожаване на местообитанията, лов и човешко развитие.
Завръщането на тапира привлече вниманието на природозащитниците по целия свят. Фактът, че тези животни са успели да оцелеят в регион, който не е бил виждан повече от век, е доказателство за невероятната устойчивост както на вида, така и на самата екосистема.
Учените имат няколко хипотези за внезапното завръщане на тапирите. Една от тях предполага, че скрита реликтна популация от тапири може да е оцеляла незабелязано в региона, избягвайки контакт с хора. Друга възможност е тапирите да са мигрирали от съседни райони, където видът е оцелял.
Смята се също, че това преоткриване е пряк резултат от неуморната работа на местните природозащитници и правителствени агенции. Усилията за защита на бразилската атлантическа гора са се увеличили значително през десетилетията, благодарение на разширяването на защитените територии и мерките за борба с бракониерството.
Въпреки че точният произход на тази популация все още не е ясен, факт е, че това завръщане е доказателство за силата на дългосрочните усилия за опазване.
Въпреки че завръщането на южноамериканския тапир е повод за празнуване, бъдещето му остава несигурно. Настоящата световна популация се оценява на само около 4600 индивида, а видът все още се счита за критично застрашен.
