Според проекта успешно издържаният тест ще важи три години. През този период кандидатът ще може да участва в процедури за заемане на длъжности с висок корупционен риск, без да полага нов тест. При неуспешен резултат няма да може да кандидатства за такива позиции в продължение на една година.
Как точно ще се провеждат тестовете, какво ще измерват и по какви психометрични стандарти ще се оценяват кандидатите, ще бъде уредено с наредба на Министерския съвет.
В мотивите към законопроекта се посочва, че в момента липсва механизъм за проверка на почтеността на държавните служители, които заемат позиции с висок корупционен риск. Според правителството новата система трябва да подпомогне превенцията на злоупотребите с власт и защитата на публичния ресурс.
Под изискването за тест ще попаднат главните и административните секретари в органите на изпълнителната власт, постоянните секретари на Министерството на външните работи и на Министерството на отбраната, секретарите на общините, както и служители, които организират обществени поръчки, участват в концесионни процедури, управляват бюджетни и европейски средства или се разпореждат с държавна и общинска собственост.
По време на обсъждането проектът срещна и критики. От „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ заявиха, че не е достатъчно ясно как ще се провеждат тестовете и какви ще бъдат критериите за оценяване. Според Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ законопроектът е необходим, но има нужда от сериозна преработка между първо и второ четене.
От ГЕРБ-СДС обявиха, че ще подкрепят промените, но според Рая Назарян правилата за провеждането на тестовете не бива да се изготвят единствено от Министерския съвет. Тя изрази и резерви към предложението тестът да важи три години.
