The Guardian: Кремълска дезинформация плаши българите от еврото

Балканската страна с население от 6,5 милиона души ще стане 21-вата държава, присъединила се към еврозоната на 1 януари, пише The Guardian. Според изданието политиците в Брюксел и София разчитат този ход да даде тласък на икономиката на най-бедната страна в ЕС и да затвърди нейния проевропейски курс.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „благодарение на еврото“ България ще има повече търговия, повече инвестиции и повече „качествени работни места и реални доходи“.

Вестникът отбелязва, че европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис също поставя силен геополитически акцент върху решението. По думите му приемането на еврото идва в критичен момент, белязан от войната на Русия срещу Украйна, глобалната несигурност и нарастващото напрежение, което прави европейското единство още по-важно.

Домбровскис аргументира позицията си с тезата, че държави като България нямат тежест поотделно и могат да я постигнат само чрез пълна интеграция в ЕС.

Въпреки тези аргументи българското общество остава дълбоко разделено, пише британският вестник.

Данни на Министерството на финансите показват крехко мнозинство в подкрепа на еврото – 51% „за“ срещу 45% „против“.

Политическото напрежение около темата ескалира и в парламента, припомня The Guardian. През юни се стигна до физически сблъсъци, след като Европейската комисия даде зелена светлина за влизането на България в еврозоната, а депутати от крайнодясната и открито проруска партия „Възраждане“ блокираха парламентарната трибуна.

Изданието цитира икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика, според когото спорът за еврото е симптом на по-дълбока и продължителна политическа криза. Четири години нестабилност, седем парламентарни избора и корупционни скандали сериозно са разклатили доверието в институциите и са създали силно поляризирана обществена среда.

The Guardian отбелязва, че макар политическите сътресения да не застрашават формално приемането на еврото, най-сериозните страхове сред хората са свързани с рязко поскъпване на живота. При средна месечна заплата от около 1100 паунда подобен сценарий би бил тежък удар за голяма част от населението.

Най-уязвими от евентуална инфлация са възрастните и жителите на селските райони, въпреки уверенията на европейските институции, че няма доказателства за ценови шок след смяната на валутата.

В репортажа си The Guardian дава глас и на хора от страната. Пенсионерите Ненчо и Мая Нешеви от Видин споделят тревогите си от неизвестното – дали да пестят левове, как ще протече преходът и дали няма да се стигне до скрити поскъпвания.

По-младите българи също имат резерви. 26-годишната Елена Василева от Хисаря вижда в отказа от лева не просто икономическа промяна, а загуба на символи и идентичност.

От другата страна на дебата стои открито антиевропейската реторика на партия „Възраждане“, отбелязва The Guardian.

Макроикономистът Виктор Папазов предупреждава за „гръцки сценарий“, а лидерът на формацията Костадин Костадинов е критикуван за твърдения без доказателства, че българите ще загубят спестяванията си след въвеждането на еврото.

Британското издание обръща специално внимание и на разследвания, според които руски свързани мрежи в социалните медии активно разпространяват дезинформация с цел да подкопаят подкрепата за еврото. По думите на Домбровскис това е част от по-широка хибридна война на Русия срещу Европа.

Въпреки страховете и протестите, The Guardian отбелязва, че част от обществото гледа на промяната с умерен оптимизъм. Софийската фармацевтка Мария Валентинова е сред онези, които вярват, че в дългосрочен план еврото ще бъде полезно за страната, макар самият преход да е стресиращ.

Според икономиста Петър Ганев, цитиран от изданието, адаптацията към новата валута вероятно ще отнеме само няколко седмици. „Дали ще бъдем добър или лош пример в еврозоната, зависи изцяло от нас“, обобщава той.