Проучването се фокусира върху дълговия проблем на дружеството и неговите взаимоотношения и финансови задължения към Българския енергиен холдинг (БЕХ) и към „Булгаргаз“. Към днешна дата дълговете на "Топлофикация София" към тях надвишават 1,2 млрд. евро.

Пълната зависимост от изкопаем газ прави компанията изключително уязвима при всяко поскъпване на горивото. Наред с финансовата нестабилност, тя е изправена и пред екологичен натиск, тъй като неизпълнението на емисионните норми прави инвестициите неизбежни. Въпреки че в бизнес плановете на дружеството са заложени стратегически проекти за модернизация и екологична трансформация, до момента нито един от тях не е стартиран.

При представянето на доклада другият му автор - енергийният експерт Петко Ковачев - върна лентата назад до 2008 г., когато бе създаден БЕХ на фона на т.нар. "Голям шлем": АЕЦ "Белене", Бургас - Александруполис и "Южен поток". В холдинга влязоха Националната електрическа компания (НЕК), ТЕЦ "Марица изток 2", "Мини Марица - изток",

Електроенергийният състемен оператор (ЕСО), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз". "Говореше се, че БЕХ ще инвестира в съседните държави и ще получава добри заеми, но нищо от това не се случи", каза той и посочи, че има сигнали и данни за евентуални тежки последици.

Капиталът на БЕХ към септември 2025 г. е 5 милиарда лева, включително 1,5 милиарда, отпуснати от правителството за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". През годините международни одитори са предупреждавали, че блоковете на АЕЦ са силен риск за БЕХ. Според Ковачев най-големите проблеми за холдинга обаче са "Топлофикация София" - с нейните дългове - и договорът на "Булгаргаз" с "Боташ": Енергийният министър: "Булгаргаз" е във фактически фалит.

Холдингът дава голяма част от дивидента си на държавата. Това, по думите на Ковачев, означава, че БЕХ е силно политизирана структура и нито той, нито "Булгаргаз" работят като "чисто икономически субекти".

Експертът дава две предложения:

Издаване на "зелени облигации", които биха могли да облекчат дълговата криза на „Топлофикация София“. Това може да се случи чрез "чисто от дългове" съвместно дружество между БЕХ и "Топлофикация". Зелените облигации са дългови финансови инструменти, чиито постъпления се използват изключително за финансиране на екологични, климатични или устойчиви проекти като възобновяема енергия, енергийна ефективност и кръгова икономика. Те функционират подобно на традиционните облигации, но изискват прозрачност и отчитане на екологичното въздействие.

"Суап" - дълг срещу енергийна трансформация. По принцип се прави при международни субекти, но и тук няма да има проблеми, смята Петко Ковачев. Как? Да се договори частична редукция на дълга и "Топлофикация" да изплати една част от сумата, а оставащата част от дълга да бъде отписана, при условие че "Топлофикация София" се задължи да използва този остатък за инвестиции в зелена енергия и в оздравяването си.

Според Борислав Ковачев когенерацията – едновременно производство на електрическа и топлинна енергия от един-единствен горивен източник, в случая не е рентабилно решение. "Всички алтернативи са по-евтини" и могат да "избегнат капаните на регулирания пазар", счита той. Освен това пълната зависимост от изкопаем газ прави дружеството чувствително към ценови шокове. Препоръчва се системна работа по диверсифициране на енергийните източници и поетапна децентрализация на производството.

Идеите на енергийния експерт са:

Да се използва отпадна топлина, която например да се прехвърля към "Топлофикация" от намиращата се в същия район "София Мед" АД. На "София Мед" не ѝ е нужен лиценз в случая, макар "Топлофикация София" да твърди обратното, подчертава Ковачев. Според него този вариант би бил много по-евтин; Термопомпи - от 1 единица електрическа енергия те произвеждат 3 единици топлина; Геотермална енергия; Биогаз.