"Това са наши хора. Как можем да ги дадем на тези чудовища?". Свидетелства от кървавата нощ на Киев

Въпреки че били уморени от почти ежедневните бягства към убежището, дъщерята настояла да отидат. В момента, в който отворили вратата – всичко около тях експлодирало.

„Нищо не се виждаше. Рамките на прозорците и стъклата от коридора влетяха право в нашата врата“, разказва по-късно същата сутрин Капаций пред Kyiv Independent, седнала на люлка на детската площадка пред наполовина разрушената си сграда.

Отломките от експлозията блокирали изхода и хванали семейството в капан вътре. Капаций нямала представа дали зет ѝ е жив, тъй като той бил в друга стая по време на удара.

„Прегърнахме се с дъщеря ми и крещяхме: ‘Господи, спаси ни. Нищо друго не искаме, само ни спаси’“, споделя тя.

През нощта на 24 април Русия изстреля масирана ракетна атака срещу Украйна – общо 215 ракети и дронове. Много от тях били насочени към Киев. Атаката уби 12 души, включително две деца от едно и също семейство. Над 90 души бяха ранени, след като ударите повредиха десетки жилищни сгради, училище и детска градина.

По време на атаката руска ракета ударила двуетажната жилищна сграда на Капаций в тихия район Соломянски в Киев – място, пълно с цъфтящ люляк, бележещ настъпването на пролетта в Украйна.

Ден преди ударите, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че украинският президент Володимир Зеленски е основната пречка пред мира в Украйна по време на преговори за край на над тригодишната руска инвазия.

Капаций разказва, че големи стъклени парчета и късове бетон осеяли коридора им, но благодарение на закъснението при решението да тръгнат към укритието, ги подминали. Спасителите успели да отворят вратата на апартамента им около 20 минути след експлозиите.

„Излязохме и се огледах, и нямаше вече дом“, казва тя, имайки предвид сградата, поразена от ракетата.

„Навсякъде във вътрешния двор се чуваха писъци; беше ужасно. Една възрастна жена, която познавах, се затича от втория етаж. (Хората) тичаха около сградата, крещейки.“

Също като Капаций, Мария Румянцева, на 40 години, останала блокирана в разрушения си апартамент заедно със сина си, майка си в инвалидна количка и двете си кучета.

„Истински кошмар е. Съседът ни загина в сградата. Нямам вече апартамент“, казва Румянцева пред Kyiv Independent.

„Преди Великден имаше споразумение (между Русия и САЩ) да не ни закачат. А сега – защо ни нападате след Великден?“ казва тя, визирайки 24-часовото великденско примирие, обявено от руския президент Владимир Путин, което според украинските власти е било нарушено над 3000 пъти от руските войски.

„Баща и дете останаха сами, майката е загинала. Тези преговори – не знам, няма смисъл. С кого да преговаряме?“, добавя тя. „(Путин) няма да ни остави на мира.“

Олександър Ефимчук, на 44 години, наблюдавал небето от балкона си на втория етаж, когато ракетата ударила сградата зад него.

Това било второто преживяване на ръба на смъртта за семейството му по време на войната.

„Първото беше в Перемога, когато (руснаците) убиваха хора. Това трябва да значи нещо (че сме се спасили два пъти)“, казва той, имайки предвид руската окупация на село Перемога в Киевска област през 2022 г.

След освобождаването му, в Перемога било открито помещение за мъчения с човешки останки. Десетки хора били убити или изчезнали там по време на едномесечната окупация.

Когато ракетата ударила, съпругата на Ефимчук се готвела да отиде в укритието с 17-годишния им син и 13-годишната им дъщеря. Не успели да слязат навреме. Вместо това тримата, заедно с двете си кучета, се скупчили в коридора зад здрав гардероб с огледални врати.

„Огледалото е направено в Германия. Единственото нещо, което оцеля“, казва Ефимчук, отваряйки плъзгащата се врата и отмествайки палтата на закачалките.

Гърбът на гардероба и стената зад него липсвали – сега това било проход към съседния апартамент, чиято външна стена се била срутила, разкривайки гледка към разрушенията и спасителните дейности.

„Приятелят ми живееше в сградата зад нашата, и приятелите на децата ми. Защо ги удариха тях?“, пита той със свито от тъга лице.

„Ние, гражданите, имаме нужда от сигурност за децата ни – в цяла Украйна: Донецк, Луганск, Суми, Одеса. Това е най-важното“, казва Ефимчук.

„Просто моля президента ни, моля момчетата ни (в армията) – ние имаме нужда само от победа. Нищо друго няма да ни спаси. Вече започваме да го осъзнаваме в Киев“, добавя той.

На детската площадка, където доброволци издигнали палатки за спешна помощ, Полина Левицка, на 30, чакала на опашка, за да вземе дебело найлоново фолио за прозорците си. Жителка на една от повредените сгради, тя имала окървавени рани по лицето и краката след удара.

Попитана от репортери за мирното предложение на Тръмп, тя не успява да скрие иронията:

„Прекрасно предложение, много разумно. И ще проработи 100%. Всички сме убедени в това“, казва тя, кимайки към разрушенията и хората наоколо.

„Тръмп си има своя програма, която е абсолютно непробиваема. Харесва Путин. Не харесва Украйна“, добавя тя.

„Следя новините сама, но когато преживееш това лично, разбираш всички“, казва Левицка, спомняйки си бягството си заедно с майка си.

„Разбирам всички гранични градове. Винаги сме мислили за тях, и за окупираните територии, но когато го изпиташ сам... просто...“ – замлъква. „Това са нашите хора (в окупираните територии). Как можем да ги дадем на тези чудовища?“

„Искам да кажа на Тръмп... съжалявам, но с руснаците не може да се преговаря – освен с оръжие“, казва Левицка.

До късния следобед десетки спасители продължавали да претърсват развалините – на ръка и с тежка техника. Мястото било оградено с червено-бяла лента, за да държи далеч зяпачи и жители, чакащи да се върнат към унищожените си домове.

Един спасител прегръщал едър сив котарак, докато жена в розова нощница го питала дали е виждал двете ѝ бели котки. „Само сивия“, отговорил той.

Мъж на средна възраст в прашни черни дрехи извикал към спасител на горните етажи да не хвърля количката му през дупката в стената, оставена от липсващ прозорец.

Около двадесетина тийнейджъри стояли на групички близо до лентата през целия ден, следейки дали спасителите ще извадят още някого. Няколко момичета се прегръщали или плачели тихо встрани.

До тях, лилава плюшена играчка и букет жълти цветя на земята образували първия импровизиран мемориал за загиналите.

Към ранната вечер Държавната служба за извънредни ситуации потвърдила откриването на още едно тяло – на 17-годишно момче, загинало при удара.

„Той беше най-добрият ми приятел. Вчера разходи кучето ми. А сега просто го няма. Трудно е да повярвам“, казва Виктория, 17-годишна, пред UNICEF.

„Няма вече от какво да бягаме. Просто трябва да вярваме в победата. И ние вярваме“, казва Ефимчук пред разрушения си дом.

Наталия Йермак, Kyiv Independent. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.