Треска за злато – цената бележи рекорд след рекорд

Тарифната война, която САЩ отпричи с Китай, разтресе световните борси. Митата в размер на 145% за вноса на стоки от Пекин и ответният удар за американските стоки от 125 на сто доведоха до загуби за милиарди на Уолстрийт и останалите пазари. През последните месеци водещи технологични компании, които белязаха огромен ръст през 2024 г., бяха сериозно ударени заради тарифната политика на САЩ и създалата се несигурност за глобалната икономика – фактори, които заличиха близо 3 млрд. долара от пазарните им капитализации.

Последните сигнали от Белия дом изглеждат обаче обнадеждаващо. След като финансовият министър на САЩ Скот Бесент определи тарифната война между Вашингтон и Пекин като нерентабилна, пазарите се съживиха, като основни борсови индекси белязаха ръст. Според журналистически материали САЩ са готови да понижат митото за китайските вносни стоки до 50%, за да отворят вратата за преговори, но този процес не бива да е едностранен. И макар засега Белият дом да отрича тези твърдения, новинарските заглавия се оказаха достатъчни, за да запалят искрата на надеждата у инвеститорите – бенчаркът S&P 500 се повиши с 1.67% до 5 375.86 пункта, а Nasdaq Composite напредна с 2.50%, затваряйки на 16 708.05 пункта. Оживление имаше и на другите пазари, като европейският Stoxx 600 се повиши с 1.8%, достигайки 517.04 пункта, германският DAX скочи с 3.14% до 21 961.97 пункта, водещият във Франция CAC 40 напредна с 2.13%, затваряйки на 7482.36 пункта, а лондонският FTSE 100 се покачи с 0.9% до 8403.18 пункта.

Според световният съвет по златото доверието в щасткия долар е намаляло значително, като доларовият индекс е спаднал с 8% от началото на годината, въпреки че все още е далеч да се говори за “смърт” на валутата. И макар доларът да се стабилизира незначително след последното уверение на американския президент, че засега ще пощади председателя на Федералния резерв Джером Пауъл от уволнение, позицията на американските активи сред инвеститорите вече е засегната.

Времената на несигурност обаче ще продължават да тегнат като мрачна сянка над пазара. Международният валутен фонд намали прогнозата си за растежа на глобалната икономика, а в такъв режим на волатилност инвеститорите прибягват към по-сигурни активи. Цената на златото достигна нови върхове и във вторник, повишавайки се до 3500 долара за тройунция, преди да се стабилизира на цена от 3 337.52 долара. От J.P. Morgan очакват цената на златото да достигне средна стойност от 3675 долара за тройунция през четвъртото тримесечие на 2025 г. и 4000 долара през второто тримесечие на 2026 г.

Традиционно връзката между доходността на държавните ценни книжа и златото е обратно пропорционална, но сега изглежда тази корелация е разклатена. Обикновено, когато доходността е по-висока, златото става по-малко привлекателно за инвеститорите. Ключът се крие в опасенията за инфлацията, казва за CNBC Майкъл Райън, преподавател в училището по счетоводство, финанси и икономика към Университета на Уайкато.

Анализаторите предупреждават, че тарифната война на САЩ ще се отрази негативно на инфлацията вътре в страната – прогноза, която беше повторена и в доклада на МВФ. Тази перспектива ще доведе до повишаване на лихвените проценти, което от своя страна оказват натиск върху съкровищните облигации. Златото обаче исторически се възприема като убежище за такъв тип рискове и тази негова специална роля го прави предпочитан избор на инвеститорите за защита на тяхното богатство.

Друг фактор за разпадането на традиционната връзка между златото и държавните ценни книжа е намаляването на вярата в САЩ. Пазарите гледат на тарифната война на Тръмп като на грешна стъпка в политиката, която води включително до повишаване на цените за внос и нарушаване на веригата за доставки. Това намалява доверието в определени активи и пренасочва капиталите към по-сигурни инвестиции. Златото се възприема като актив, който е независим от парични и фискални политики, което прави ценния метал по-привлекателен. Докато валутите и облигациите могат да бъдат засегнати от политически решения, златото се възприема като стабилен актив, който запазва стойността си дори в несигурни времена. Допълнително към блясъка на златото се прибавя и отслабналата привлекателност на щатския долар.

Централните банки от развиващите се пазари, които не са достатъчно активни по отношение на златото в сравнение със своите колеги от развитите пазари, се насочиха към жълтия метал и вероятно ще останат силни купувачи в стремежа си да диверсифицират своите резерви, базирани на долара, смята Ели Лий, главен инвестиционен стратег на Bank of Singapore.

Разпродажбата на долара през последните седмици постави на масата дебата за глобалната дедоларизация и въпроса за привлекателността на зелените пари като световна резервна валута. Ако страните продължат да намаляват зависимостта си от американския долар, това може да доведе до по-слаба роля на американскта валута в глобалната икономика. Затова и инвеститорите търсят алтернативи като златото, което неколкократно бе посочено като добър резервен вариант.

Оптимизмът обаче може да е кратковременен, предупреждава Вивек Дар, директор на изследванията в областта на минното дело и енергийните суровини в Commonwealth Bank of Australia. Според него все още е трудно да се види съществена промяна на зелените пари в бъдеще, като се имат предвид разходите за транспортиране и складиране на златото. А това, че златото е безлихвен актив, също ограничава неговата привлекателност. Освен това, въпреки че се наблюдава известна преоценка на статута на американската държавна хазна като сигурно убежище, в крайна сметка все още е “много трудно“ тя да бъде заменена, като се има предвид, че това е “най-ликвидният пазар в света“, каза портфолио мениджърът на Franklin Income Investors Тод Брайтън. Според него замяната на щатските съкровищни облигации като сигурно убежище няма да се случи скоро.