Писмените заявления могат да се подават както чрез дипломатическите и консулските представителства – така и онлайн. Електронната система за подаване ще бъде активна от 00:00 ч. – а крайният срок остава 24 март. Местата и броят на секциите за гласуване в чужбина ще бъдат определени с решение на ЦИК на 28 март.

Днес стартира и разяснителната кампания на ЦИК, свързана с парламентарния вот.

Общо 24 политически формации ще участват на изборите на 19 април.

Гласуването в чужбина във фокуса на обществото

Темата за гласуването в чужбина беше една от основните вътрешнополитически теми през последния месец. Народното събрание прие промени в Изборния кодекс, с които броят на избирателните секции извън Европейския съюз се ограничава до максимум 20 за всяка държава – извън посолствата и консулствата, където ограничение няма. За откриването на секция извън дипломатическите представителства ще са необходими минимум 40 подадени заявления от избиратели.

Промените бяха внесени от партия „Възраждане“ с аргумент за защита на националната сигурност и предотвратяване на „чужда намеса в изборния процес“. Те получиха подкрепата на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН. Вицепрезидентът Илияна Йотова наложи вето върху промените през февруари – като посочи, че те ограничават конституционното право на глас за българите извън ЕС. На 25 февруари Народното събрание обаче отхвърли ветото със 126 гласа „за“.

След 2021 г. до този момент не съществуваше фиксиран лимит – секции се откриваха там, където имаше достатъчно заявления или големи общности. На изборите през октомври 2024 г. например в Турция имаше 168 секции, в Обединеното кралство – 112, а в САЩ – 53.

Критиците предупреждават за проблеми с опашките и пътуванията на дълги разстояния до ограничен брой секции в големи градове като Лондон, Чикаго или Истанбул – според тях новата разпоредба поставя българите извън ЕС в неравностойно положение спрямо гражданите в страни от блока, където ограничение за секции няма.