Първоначално идеята е проектът да обхване Украйна, Румъния, България и Грузия. След това обаче Анкара обмисля евентуално включване и на Русия, при условие че бъде постигнато прекратяване на огъня и бъде подписано мирно споразумение с Киев.

Идеята за новата военноморска коалиция е била обсъдена по време на посещението на турския външен министър Хакан Фидан на срещата на „Коалицията на желаещите“ в подкрепа на Украйна, проведена в Париж на 6 януари. Тя е част от развитието на инициативата „Група за противоминна отбрана в Черно море“ (MCM Black Sea), създадена на 11 януари 2024 г. от Турция, Румъния и България.

На следващия ден след парижката среща румънски и български кораби пристигнаха в пристанището на Истанбул, за да проведат няколкодневни учения за разминиране заедно с турските си колеги в западната част на Черно море – осмото активиране на тази оперативна група от създаването ѝ насам.

MCM Black Sea (Mine Countermeasures Black Sea Task Group) е съвместна военноморска група между Турция, България и Румъния, създадена за борба с минната заплаха в Черно море. Инициативата цели да осигури безопасно корабоплаване и да защити морските граници и икономическите интереси на трите държави, особено в контекста на войната в Украйна. Нейната основна задача е обезопасяване на западната част на Черно море. Сред основните ѝ дейности са наблюдение за дрейфуващи мини, откриване и контролирано унищожаване на морски мини, както и ескорт на търговски и хуманитарни кораби през безопасни коридори.

MCM Black Sea не функционира като постоянна структура. Групата се активира периодично – обикновено няколко пъти годишно за 15–20 дни. Командването се ротира на всеки шест месеца между трите държави – България, Турция и Румъния, като всяка осигурява противоминни кораби и един команден или спомагателен съд. Операциите се провеждат изключително в териториалните води и икономическите зони на страните членки на групата.

Както MCM Black Sea, така и новата инициатива на Анкара имат стратегическа роля, съчетавайки регионална автономия с целите на НАТО. Чрез прочистването на мините се гарантира безопасността на корабоплаването, намаляват се застрахователните рискове и се стабилизира доставката на зърно и горива. Те осигуряват и изпълнението на Конвенцията от Монтрьо, според която военни кораби на нечерноморски държави не могат да преминават през проливите по време на война.